Описание и история
Халколитно, укрепено селище Калайджи се намира в местността „Чанаджик чешме“, на 2.07 km североизточно по права линия от центъра на село Радинград. От тук жителите му се снабдявали с питейна вода. Селището има 5 хоризонта и е съществувало през V-IV хилядолетие пр.н.е. Благоприятното място за живот е привличало заселници и през по- късните епохи. През II и III век на новата ера, на около 200 m северозападно от него е съществувало неголямо тракийско- римско селище.
От неговия некропол се виждат 7 надгробни могили. Най- голямата е с височина 8 m. Селище Калайджи има форма на неправилен правоъгълник, близък до квадрат. Пресича от две прави улици ориентирани север- юг и изток- запад. Те го разделят на четири сектора. Има и трета улица, която е свързващо звено между жилища в южната половина на селището. Най- разпространеният класически начин на жилища е с набити вертикални колове, преплетени с пръти и замазани с глина примесена със слама.
В Калайджи са открити следи от две укрепителни системи, обслужващи 1-3 хоризонт и 4-5 хоризонт. Първата има два строителни периода. Първият се отнася към 1 хоризонт, а втория към 2-3 хоризонт. Укреплението се състои от дървен плет със средна дебелина на коловете 0.3-0.35 m, вероятно обмазан с глина. Самата стена лежи в траншея със средна широчина 0.8-1 m и дълбочина от 0.3 до 1.8 m, като най- дълбока е при западната и южната стена. Тук селището е най- достъпно.
Обратно- северната стена на Калайджи, излизаща на изключително стръмен скат, въобще не е положена в траншея. Втората укрепителна система е подобна на първата, но вече с леко трапецовидна форма и разширение в западна и южна посока с 2-3 m. На 2 m западно и южно от втората укрепителна система е издълбан ров с широчина 3 m и максимална дълбочина 3 m. Селището има общо четири порти, ориентирани по посоките на света.
Източната порта е извеждала съм питейния източник и земеделските терени. Западната порта е извеждала към некропола. Северната е имала ограничена функция, като през нея е ставало изхвърлянето на сметта. Жителите на това селище се занимавали със земеделие и скотовъдство. Отглеждали са главно двузърнест лимец и ечемик. Познавали са и бобовите растения. За производство на зърнени храни са използвани площите главно по поречието на Чанаджик дере.
Оръдията на труда в Калайджи са каменна мотика, еленови рогове и кремъчни ножове. При обработване на почвата са използвали колове, които откъртвали чимове и същите се натрупвали от жените и децата на специални места. В скотовъдството са отглеждали волове, крави и главно свине. Развит е бил ловът. Обект на лова са били дивите свине, елени, сърни, мечки и др. Той е играл важна роля за доставката на месо. Жителите на това селище са живели в каменно- медната епоха. И затова оръдията им на труда са били предимно направени от камъни и мед.
На теслите и чуковете са прикрепвали дървени дръжки, залепени със смола. За мелене на зърно са използвали хромелите, познати и в наши времена. Обработвали са и кремъка, от който са изработвали боздугани и др. Социално са живели в родове от десет до шестнадесет човека. Най- малката единица е семейството. Но тук се явява като основна единица и общината, която обединява родовете. Позната е била и скулптурата. Най- вече са изработвани женски фигурки, тъй като женският образ е символ на плодородието.
В Калайджи е имало и духовен живот. Редица божества са свързани с образа на жената. Познат е бил и кръста, осолено с описана около него окръжност. Идолната пластика освен като предмет на култа, може да се разглежда и като обект на изкуството. Някои предмети са изработени с високо майсторство, което показва богат практически опит и високи художествени възможности. Некрополът на селището си намира на 60 до 100 m, западно и северозападно от обекта.
Местоположение
Надморска височина: 357 m GPS координати: 43°32’16” С.Ш. и 26°37’18” И.Д.
Литература
Иванов, Т. Радинград селищна могила и некропол (V-IV хил. пр. н. е.). София.
Информация за укрепено селище Калайджи (Достъп: 22.03.2012).
Автор: М. Гърдев