С. Павелско – крепост Зареница


Описание и история

Тракийска и средновековна крепост Зареница/Самоградно кале се намира на едноименния връх, на 4.18 km източно по права линия от село Павелско, на левия бряг на река Лютидол. Изградена е на висок връх с непристъпни, високи до 250 m скални, отвесни склонове на север, изток и юг. Достъпна е единствено от запад, по дълъг 4-5 km склон. Именно от тази страна е издигната крепостната система на твърдината. Укреплението има форма на острие от копие, с връх насочен на юг. Максималните му размери са 115х40 m с обитавана площ от 2.5 дка. Запазени са зидове от едри, каменни блокове, някой от  които достигат дължина от 2 m. Този градеж говори, че твърдината е дело на траките. Укреплението е с двойна крепостна стена от западната посока. Външната стена е дълга 213 m и в днешно време е изцяло разрушена. Тя е разкрита през 1978 г. и е представлявала външен отбранителен пръстен на чисто военно съоръжение. По всяка вероятност, предвид почти пълната обезличеност на куртината, тази стена не е използвана след тракийския период на обекта. Вътрешната стена на крепостта е дълга 111 m и има добре запазени зидове, дебели 3.4 m. Тя е изградена на около 50-60 m след първата крепостна стена и е била основно отбранително съоръжение. Крепостта е съоръжена с две квадратни кули и един плътен бастион. Входът на обекта е 3 m широк и се намира в югозападната страна на куртината, като се охранява, източно от квадратен бастион. Бастиона се явява най-южната точка на основното отбранително съоръжение и се издига точно над отвесните скали от изток. Между входа и охраняващия го бастион на юг до ръба на отвесната скала има зид с дължина 8 m. На север от входа до първата кула има разстояние 18 m. Кулата има правоъгълен план излиза на 5 m пред  зида. Следва 27 m зид на север до втората кула, която също е четириъгълна и също излиза пред куртината на 5 m. До ръба на отвесната скала на север има още 36 m крепостна стена която с ориентация от югозапад на североизток. Водоизточник е крепостта днес не се забелязва. Пролетно време при топене на снеговете се появява мокро място в северната ѝ страна в местността „Амужова падина“. Има вероятност там в древността на да е текла вода. Крепостта е основана от траките в V в.пр.н.е. и дълги години е била важен военен пост в сърцевината на Родопите. Покрай нея минават няколко важни презродопски пътища. Вероятно някъде около I в.пр.н.е., Зареница губи своето значение и е изоставена. Запазени легенди и предания разказват че укреплението е било последна защита на българите срещу експанзията на османците в тези земи. Това подсказва, че през късното средновековие укреплението е отново използвано. По всяка вероятност старите тракийки стени са позакърпени и крепостта е служила за убежище на местното население. Имайки предвид лошото състояние на втората стена в днешно време, може с голяма сигурност да се предположи, че през средновековието е възстановена и използвана само вътрешната стена. За името на крепостта има местна легенда публикувана във вестник „Народний глас“, Пловдив, на 28 април 1882 г.  от Павелско. Дописката е без автор: „…В селото има един старец на 107 години който разказва, че на Зареница се е държал срещу турците българският юнак Зарю. Било нощ, защитниците на крепостта останали без хляб и помощ. От войската се чул вик, спуснала се мъгла. Османците нахлули в твърдината, като сметнали сигнала за вик на предаване. През отворените врати на крепостта османците във вихъра си се изсипвали през отвесната стена в пропастта. Труповете се вмирисали и дали името на дерето- Лютидол“. В писмо до Ив. Андонов, Т. Въргулев казва още, че селото е основано от някой си Павел, чийто син Зарю е основал и крепостта. През 1907 г. Неделев (Ст. Н. Шишков) също посещава Самоградното кале на „Зарът“, както се изразява той. Удивен от каменните блокове, които за големи по метър, два, от кулите и недостъпността, Шишков я описва. Дечов е записал: „Когато в Рупката узнали, че крепостта Зареница е превзета, населението се изплашило. Едни забегнали към горите и пещерите на сегашното село Орехово, други- по течението на Чепеларската река“. Има и друго по-обосновано мнение за името на крепостта. Според някой изследователи името идва от югоизточното разположение на твърдината, тъй като сутрин, при ясно време, когато слънцето се покаже на хоризонта, поради разположението си, първо нея огрява. От тези първи слънчеви лъчи (светлини – зарници) може да е произлязло и нейното име, като зарници постепенно езиково се е трансформирало в зарница и от там в зареница. Археологическата експедиция „Родопи 1978 г.“, водена от Б. Чапъров от Пловдивския музей, разкрива на 24 юли крепостните селища на връх „Пашалийца“ и „Локвата“. След това замива за Зареница. Чапъров е поразен от стената към Лютидол и съжалил, че досега е пренебрегвана… Той я определя като дело на траките. За кулите Чапъров твърди, че са строени през V в.пр.н.е. Крепостните стени са зидани на кална основа. През вековете калта от лицето на зида е отмита и се получава впечатление за суха зидария. Чапъров е на мнение, че пътят от град „Абдера“ на Бяло море през Родопите и Стара планина за Дунав е охраняван от тая крепост. А съжаление експедицията през 1978 г. е само проучвателна без да са правени сериозни археологически разкопки. От тогава нова археологическа експедиция до крепостта не е провеждана. Поради тази причина не изяснен точния период на обитаване на укреплението и дали то наистина е използвано през средновековието.

Местоположение

Надморска височина: 1250 m GPS координати: 41°52’27” С.Ш. и 24°45’10” И.Д.

Източници

Пашев, Г. Самоградното кале.
М. Гърдев
Е. Минчев
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/pJgQy13gA6XFkhbF8
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/05/blog-post_83.html?spref=fb

Планове

К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.