С. Новогорци – крепост на възвишение “Чукара”


Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Чукара се намира на едноименното възвишение, на 0.34 km североизточно по права линия от центъра на махала Рибарци и на 2.43 km източно от центъра на село Новогорци. Обекта е двубазистен, като северната част е на височина „Калето“ в землището на село Слънчовец общ. Антоново, а южната част е на височина „Чукара“ в землището на село Новогорци общ. Златарица. Затова двете крепости ги разглеждаме като два отделни обекта, въпреки че са двете части на голям, древен град. Крепост „Чукара“ е разположена на левия, западен бряг на река Стара, на скален полуостров заобиколен от изток, север и запад от реката. От юг възвишението е ограничено от сухо дере. На югозапад чрез изключително тясна шийка полуострова се свързва с останалата част от рида „Изворски“. Самата шийка е достъпна само по билото, което е широко едва 1-3 m. В древността по шийката е минавал път в посока изток- запад. Полуострова е с крушовидна форма, с основа насочена на североизток. Той е със скалисти стръмни и отвесни склонове от всички страни. Основната част от крепостта е обхващала централната част на полуострова, като югоизточната стена е осноано достъпна и за това е била най- дебела и издигната по хребета на възвишението. Пътя който минава през тясната шийка на полуострова се разделя на три, като през три порти е влизал в крепостта. От северната и източната и страна, до реката се намират останките от две големи подградия с каменни постройки, включително и базилика с многостенна от външната страна апсида и дължина около 25 m. Северното подградие е защитено със стена която е изградена покрай реката. А източния квартал е без допълнително изградена защита и се разчита на реката и отвесните скали на отсрещния бряг. Източния квартал е сравнително лесно достъпен от юг. Там се е разчитало на защитата на ниски скали и най-вероятно от там е имало още един подход към крепостта. Около и в самата крепост има доста пътища които свързват отделните ѝ части. Северно от крепостта е регистриран късносредновековен некропол с каменни паметници, с врязани кръстове. Регистрираният в района археологически материал от близките от изток проходи и превали (предимно метални вещи от облекло и обувки), сочат концентрация на вещи на варварската мода от средата на V до към средата на VІ в. Според специалистите, те са принадлежали на федератски военни контингенти, включително и с източногермански произход, които са охранявали крепости и пътища под контрола или против Византийската империя. Материали и строителство от епохата на Първото българско царство не са регистрирани и това прави малко вероятно датирането на новооткритите писмени и други паметници към периода VІІ-Х век, включително и към т. нар. “прабългарска руника”. Наличните топографски и археологически свидетелства насочват датировката на скалните надписи и графити от обекта в хронологическите граници от ІV до към края на VІ в. Крепостта е датирана от ІII-VІ в. и е използвана през епохата на Второто българско царство, но в северната част на града се забелязват останки от тракийски градежи. Укреплението не е проучвано. Останките от строежи в обекта са от късната античност и Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.). Твърдината е важен елемент от укрепителната система, охраняваща проходите, през които са минавали пътища от „Никополис ад Иструм“ и „Сексагинта Приста“ за „Цоида“ (край дн. Сливен), „Кабиле“ и „Адрианопол“. През нея минават древни пътища в посока изток- запад и север- юг. Също такива пътища има източно и западно от реката по околните възвишения и ридове. Крепостта е трудно достъпна. До нея се стига само пеш или с високопроходима техника, през с. Новогорци и махала Изворска.

Местоположение

Надморска височина: 298 m GPS координати: 43°01’46” С.Ш. и 26°07’29” И.Д.

Източници

М. Гърдев
Е. Минчев
Георгиев, П. Новооткрит готски център в Предбалкана. Списание на БАН, бр.1, 2010 

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/11/blog-post_19.html

Планове

Обекти в БългарияОбласт В. ТърновоОбщ. ЗлатарицаСевероизточна Б-я

Comments are disabled.