Описание и история
Средновековна крепост Шишманово кале се намира на едноименния хълм, на 0.96 km югозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Изградена е на десния бряг на река Искър, на билото на височина “Шишманец” откъдето минава стария път за Черепишкия манастир. Под обекта има пещери, наречени “Шишманови пещери”. Твърдината е издигната през XII век на скален хълм, който в момента е обрасъл с дървета и храсти.
Достъпът до Шишманово кале е от изток, през стръмна седловина в чието дъно минава старият път за манастира. От север и югозапад склоновете на хълма представляват отвесни скали и скални групи. Укреплението заема най- високата част на хълма, като терена има наклон на северозапад. Крепостното съоръжение има форма на триъгълник с начупени стени и ъгъл насочен на изток. Максималните му размери са 65х50х35 m, а защитената площ е от 1.1 дка. Следи от крепостни стени се забелязват от североизток, изток и югоизток.
От останалите страни Шишманово кале е разчитало на отвесни до 30-40 m скали. Запазен крепостен зид, граден от местен, ломен камък, споен със здрав бял хоросан, се наблюдава на североизточната стена, на височина до 1.5 m и дължина 10-15 m. Лицата му са изградени от подредени в редове камъни. Дебелината на защитните стени варира между 1.8 и 2 m, като от югоизток, където са били най- дебели, са запазени само основите им. Всички стени са изградени пред венеца на хълма, като се подпират, от вътрешната си страна, на склона. По този начин се осигурява надеждна защита срещу подкопаване от противника.
На най- достъпната източна страна на Шишманово кале, на самия ъгъл е била разположена единствената крепостна кула по протежението на куртината. Тя е външна за стената и има предполгаемо правоъгълен план, като е била изградена направо върху скалната основа без фундиране. Поради тази причина в днешно време от кулата са останали основите само на двете напречни стени, които са я свързвали с основната стена. Останалата част от нея се е срутила в основата на седловината. Много е вероятно кулата да е била разрушена при превземането на крепостта.
Шишманово кале има три входа, от които единият е бил главен и се е намирал на югоизточната стена, непосредствено южно от кулата, която го е защитавала. По всяка вероятност той е представлявал малък отвор оформен направо в стената, на височина 2-3 m над околният терен. До него се е достигало с дървена стълба долепена до стената, която е позволявала само на един човек да застане пред врата. Днес от тази порта няма запазени останки, тъй като стената в този участък е разрушена до основи, но стара пътека в скалният терен, изтъркана от експлоатация, сочи нейното предполагаемо местоположение.
Другите два входа са били умело прикрити в гънките на крепостта и са служили за незабелязано излизане от Шишманово кале. Единият е бил разположен в най- югоизточния край на обекта и е бил умело скрит между две каменни “ритли”. Той е бил полувкопан в терена и е осигурявал прикрито излизане от твърдината. От него тръгва едва забележима, днес пътека, която слиза по привидно непристъпния в този участък югозападен склон, направо към реката.
Третият вход на Шишманово кале е хитро скрит в малка пещера, която от към укреплението представлява отвор в терена във вид на кладенец, оформен между две скали. Изхода на тази пещера е извън северно разположените, непристъпни скални групи, които защитават съоръжението от север. През този вход най- вероятно скрито са излизали бранителите, за да нападат обоза и да разрушават стенобойните машини на противника.
Дори и днес този вход е трудно забележим и се откри само защото ни направи впечатление, че в дъното на тази пещера, която е с отвесни склонове и видимо няма достъп до него има много кози изпражнения. Това ни накара да потърсим как и от къде козите се приютяват там. Целият терен на Шишманово кале е гъсто застроен, като се забелязват основите на множество сгради. Навсякъде се срещат останки от битова керамика, както и покривни тегули (керемиди).
Много следи от тегули се забелязват в близост до крепостната кула, което предполага, че нейната бойна площадка е била покрита. Шишманово кале е просъществувало до XIV век, когато вероятно е превзето от османските нашественици заедно с близко разположената крепост “Коритен град”. Крепостта има пряка визуална връзка с въпросния “Коритен град”, като заедно са охранявали двата бяга на река Искър и пролома през планината.
Шишманово кале е изградено на много важно кръстовище. На 700 m североизточно от обекта в посока югоизток- северозапад се проследява трасето на пътя обслужващ Трета линия крепости в Стара планина и Предбалкана, издигнати от Източната римска империя за защита от север. Отделно на около 100 m югоизточно от твърдината, минава трасето на пътя “Улпия Ескус”- “Улпия Сердика”. Укреплението е охранявало втората пътна комуникация.
Местоположение
Надморска височина: 329 m GPS координати: 43°05’55” С.Ш. и 23°37’17” И.Д.
Литература
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Автори: М. Гърдев, К. Василев и Е. Минчев
Снимки
Снимки от Шишманово кале – Е. Минчев
Снимки от Шишманово кале – К. Василев
