Описание и история
Праисторическа, тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Трулензис/Vikus Trullensium/Село на Трулензите/Кунай/Градище се намира в едноименната местност, на 0.5 km северно по права линия от центъра на село Кунино. Твърдината е изследвана от много историци и археолози. Един от тях е Иван Велков, който прави богато общо описание на обекта, без да чертае планове като К. Шкорпил и без да се задълбава в подробно представяне на укрепителната система на крепостното съоръжение.
Според него Трулензис е селище, обитавано през всички исторически епохи без османската. Градището било не само скрито и невидимо отдалеч, но било и естествено укрепено и богато снабдявано с вода от бликащия тук карстов извор Пишурата, който извирал от скалите в североизточната ниска част на селището. Това изобилие на вода е било главната причина върху Градището и около него винаги да е съществувало по- голямо или по- малко селище.
Както по самата тераса, така и върху него и извън него в северозападна посока трябва да е съществувало някога и значително неолитно селище, ако се съди по намерената керамиката. Тук се намирали фрагменти от по- разнообразни глинени разлати паници, добре излъскани, други с нарези във ветрилоподобна форма, както и други такива. Трулензис не е прекъсвало съществуването си и през халщатската епоха, както и в по- късната латенска епоха.
Градището е било особено оживено и добре заселено през римското владичество. По това време е била издигната твърдина на възвишението, но селището се простирало далеч на запад по широката тераса извън крепостните стени, както и в североизточната част близо до дола и изворната вода.
Една дълга до около 200 m стена се простирала надлъж по стръмния източен склон откъм Големия дол. Друга подобна стена се простирала по западния склон на Трулензис, гдето между скалите се виждали още останки от тази стена. Врата към укреплението е имало откъм север, където е имало останки от кула. От тази врата са започвали стени, които се катерят по ръбовете на по-достъпните места на скалите в югозападна посока.
Друга стена пък, излизаща от вратата, се спускала право на изток към Големия дол. Една малка вратичка се намирала и по средата на източната крепостна стена, която водела към дола. Зидовете на крепостното съоръжение достигали някъде до 2 m дебелина. Те били изградени от обикновени ломени камъни с бял хоросан, смесен с по- едри пясъчни зърна и дребни камъчета, като в зидовете отвън за лица са поставяни по- едри камъни, а вътре стените са запълвани с пълнеж.
Ниско под източната крепостна стена на Трулензис, в Големия дол там, където преминаването е било по- лесно, е имало някога и друга преграда. Тук била издигната една отделна широка кула с размери 6х6 m със стени дебели до 1.2 m! Под скалите в югоизточната част на градището изглежда е имало широка пътека, подградена с големи камъни. По тази пътека се слизало в североизточна посока по направление на долинката и водата.
По протежение на целия източен защитен зид където няма скали, се забелязва втори зид, плътно прилепен към първоначалната стена. Двойни зидове са се забелязвали и около самата входна врата. В североизточната част на Трулензис на източния клон, били са се запазили по- добре, зидовете на помещение с размери 6х3 m със стени, дебели 85 sm, внимателно изработени с хоросан, смесен с червени керемиди. Според И. Велков това е било щерна за вода, свързвана от народа с останките от двореца на Куна кралица.
Останки от жилищни или други обществени или култови постройки, фрагменти от глинени съдове се виждали навсякъде из Трулензис, както по широкото било на възвишението, така и около крепостната стена. Между останките от селището, простирало се по терасата на запад, се виждали на две места останки от помещения, вкопани в земята с цилиндрично засводени покриви. Помещенията имали размери 3х5 m. Стените в свода са били дебели до 55 sm и са били градени с плоски камъни с бял хоросан.
Едното помещение се е намирало до самия склон в западната част на терасата. Другото помещение е било разположено към средата на терасата и е било ориентирано в посока изток- запад. Тези помещения вероятно са имали някакво стопанско значение. Тук терасата е известна с името “Мазата”.
Западно от Трулензис, на около 250 m далечина, в местността “Крушлето” си личали основите на стара еднокорабна църква. Тук се срещали тухли. Стените са били дебели до 1 m. Църквата е имала размери 16х8 m. Интересно е да се отбележи, че и старата църква в селото е построена върху по- стари основи, които се виждали да се простират в разни посоки около църквата. Като престолен камък на църквата е служил обърнат надолу жертвен камък с латински надпис с посвещение на Юпитер, намерен в Градището.
Според автора това селище се отъждествява със споменаваното в намерените в обекта надписи Vicus Trullensium. Трябва да се отбележи и съществуването на каменоделци в това тракийско село в римската епоха. Каменоделци и днес продължават да работят в Кунино, както това са вършели техните предшественици.
Трулензис е преживял катастрофите, причинени от нашествията на варварските племена през късната римска епоха. Разцветът на селището според намерените археологически паметници е през II-III в. но селището, както се е виждало от находките, е продължавало да съществува и през следващите векове. Това вероятно е бил кастелът Κονναι в областта Кавецос, за който съобщава Прокопий, че е възстановен от Юстиниан в VI век.
Днешното име Кунино напомня името на крепостта Кунай споменавана от Прокопий, обаче те нямат нищо общо помежду си. При възстановяване на крепостта, е била издигната втората, допълнителната защитна стена по източния склон на Градището. В VI в. трябва да се датира и църквата, намираща се в местността “Крушлето”. С идването на славяните те заемат и селището в твърдината, застояват се за известно време тук, както показват намерените фрагменти от глинени съдове, но после напускат Трулензис и се поселяват на мястото, гдето се намира и днес селото.
Находките с най- ранна датировка от това селище са няколко бронзови фибули и фрагменти от бронзова конска амуниция, съхранявани в Историческия музей- Враца. От намерените каменни паметници става ясно, че през V в.пр.н.е. елинизацията на местното население е силно напреднала. През 28 г.пр.н.е. селището е включено в пределите на римската империя и преживява разцвет през следващите три века. От каменните надписи и пластики може да се направи извода, че основен поминък на неговите жители са били каменоделството и лозарството.
В края на IV век Трулензис е разрушено от готите. В средата на VI век император Юстиниан I предприема грандиозно строителство по укрепване на Балканския полуостров. Възстановени или новопостроени са около 80 крепости. В книгата “За строежите” на византийския историк Прокопий Кесарийски са изброени поименно голям брой от тези крепости, включително и кастелът Кунай.
Васил Миков идентифицира Кунай с укреплението в местността “Градище” над село Кунино. В руините от тази крепост са открити няколко монети, сечени по времето на император Юстиниан. Към същата епоха са датирани основите на еднокорабна църква, с размери 16х8 m, както и останките на няколко вкопани в земята помещения, открити в поляните около “Градище”.
Положението се променя през XI и XII век, когато Дунавската равнина е многократно опустошавана от узи, печенеги и кумани. Голям брой бегълци се заселват в района на днешното село. За стопанското развитие на селището свидетелства огромното количество византийски монети, които въпреки редовните иманярски набези, са достигнали до музеите. В Археологическия музей в София и в Историческия музей във Враца се съхраняват около 500 византийски бронзови монети, открити в землището на село Кунино. Всички те са сечени в периода 1143-1203 г.
Най- любимата на кунинчани и предавана от поколение на поколение е легендата, свързана с отбраната на крепостта Градище при османското нашествие. Това е легендата за храбрата и красива Куна Кралица, управлявала в края на XIV в. своето “кралство”, като един от феодалните владетели в Искърския край. Куна Кралица била единственото дете в семейството на владетеля на крепостта. Още като девойка тя овладяла от баща си бойното изкуство. Куна пораснала и стъпила на престола на бащиното си “”кралство”.
Тя се славела с изключителна красота и като справедлива владетелка. Около себе си събрала отряд от девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Когато османлиите се насочили към крепостта, те били пресрещнати на платото “Рудината” от храбрите амазонки. Повечето девойки погинали в неравната битка. Водачът на османлиите предложил на Куна да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана.
За да не попадне в плен, гордата “кралица’ се хвърлила от отвесните скали над пещерата “Дяволската воденица”. Русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата. И днес дългите ластари бръшлян, спускайки се като момински коси от скалата, напомнят на поколенията за безстрашната девойка.
Статуята на закрилницата на Кунино се белее на височината над селото, изваяна от преподаватели в Техникума по каменоделство. В момента Трулензис е обрасло в тръни и драки, обитавано е от змии и е частично достъпно за изследване само след късна есен до ранна пролет.
Местоположение
Надморска височина: 269 m GPS координати: 43°11’34” С.Ш. и 23°59’24” И.Д.
Литература
Велков, И. Vicus Trullensium. – В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, 1958.
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Колектив. Кунино през вековете. София, 2003.
Автор: М. Гърдев
План
