С. Кунино – крепост Трулензис


Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Село на Трулензите/Трулензис/Vikus Trulensium/Кунай/Градище се намира на 0.8 km северозападно от село Кунино в местността „Градище”. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан и е дебела до 2 m, а вътрешността е запълнена с дребни варовикови късове, пясък и хоросан. Крепостта има петоъгълна форма, а от изток и юг склоновете на платото са отвесни. Заемала е площ от 14 дка, във вътрешността има добре запазено водохранилище с размери 6х6 m. Запазени са основите на стените и частично една от кулите. Под крепостта в местността “Голям дол”, както и на височината заобградена отвсякъде от Голям дол, личат крепостни съоръжения изградени от ломени камъни и кал. Това може да е първоначалната тракийска крепост, а също така и външния град на по- късната средновековна крепост. Твърдо е становището, че на мястото на второто съоръжение е имало живот през абсолютно всички епохи. В края на бронзовата и началото на желязната епоха в българските земи са живели тракийските племена. Кунинското землище попада в територията, заета от тракийското племе трибали. Изглежда тогава, на трудно достъпното и удобно за защита плато над село Кунино, наричано „Градището”, е възникнало античното селище Трулензис. Находките с най- ранна датировка от това селище са няколко бронзови фибули и фрагменти от бронзова конска амуниция, съхранявани в Историческия музей- Враца. От намерените каменни паметници става ясно, че през V в.пр.н.е. елинизацията на местното население е силно напреднала. През 28 г.пр.н.е. селището е включено в пределите на римската империя и преживява разцвет през следващите три века. От каменните надписи и пластики може да се направи извода, че основен поминък на неговите жители са били каменоделството и лозарството. В края на IV век селището е разрушено от готите. В средата на VI век император Юстиниан I предприема грандиозно строителство по укрепване на Балканския полуостров. Възстановени или новопостроени са около 80 крепости. В книгата “За строежите” на византийския историк Прокопий Кесарийски са изброени поименно голям брой от тези крепости, включително и кастелът Кунай. Васил Миков идентифицира Кунай с укреплението в местността “Градище” над село Кунино. В руините от тази крепост са открити няколко монети, сечени по времето на император Юстиниан. Към същата епоха са датирани основите на еднокорабна църква, с размери 16х8 m, както и останките на няколко вкопани в земята помещения, открити в поляните около “Градище”. В изследването си за Трулензис Иван Велков предполага, че славяните първоначално са се заселили в Юстиниановата крепост, но скоро са я изоставили и са се настанили по- близо до река Искър, на мястото на сегашното село. Тази хипотеза не може да се провери, тъй като в кунинското землище липсват следи от активна стопанска дейност през периода от VII до Х век. Положението се променя през XI и XII век, когато Дунавската равнина е многократно опустошавана от узи, печенеги и кумани. Голям брой бегълци се заселват в района на днешното село. За стопанското развитие на селището свидетелства огромното количество византийски монети, които въпреки редовните иманярски набези, са достигнали до музеите. В Археологическия музей в София и в Историческия музей във Враца се съхраняват около 500 византийски бронзови монети, открити в землището на село Кунино. Всички те са сечени в периода 1143-1203 г. В местността “Градище” край с. Кунино е съществувала крепост до падането на България под османско робство. Една от кулите, намираща се на изток, е напълно запазена в основите и до днес. Най- любимата на кунинчани и предавана от поколение на поколение е легендата, свързана с отбраната на крепостта в м. „Градище” при османското нашествие. Това е легендата за храбрата и красива Куна Кралица, управлявала в края на XIV в. своето “кралство” като един от феодалните владетели в Искърския край. Куна Кралица била единственото дете в семейството на владетеля на крепостта. Още като девойка тя овладяла от баща си бойното изкуство. Куна пораснала и стъпила на престола на бащиното си “кралство”. Тя се славела с изключителна красота и като справедлива владетелка. Около себе си събрала отряд от девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Когато османлиите се насочили към крепостта, те били пресрещнати на платото „Рудината” от храбрите амазонки. Повечето девойки погинали в неравната битка. Водачът на османлиите предложил на Куна да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата кунинска “кралица” се хвърлила от отвесните скали над пещерата “Дяволската воденица”. Русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата. И днес дългите ластари бръшлян, спускайки се като момински коси от скалата, напомнят на поколенията за безстрашната девойка. Статуята на закрилницата на Кунино се белее на височината над селото, изваяна от преподаватели в Техникума по каменоделство. В момента платото „Градище” е обрасли в тръни и драки, обитавано е от змии и е частично достъпно за изследване само в късната есен.

Местоположение

Надморска височина: 269 m GPS координати: 43°11’34” С.Ш. и 23°59’24” И.Д. 

Източници

Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%BE

Comments are disabled.