С. Карлуково – крепост в м. Проходна

img 0996

Част от северната напречна стена


22 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост има в местност “Проходна” на десният бряга на река Искър, на 1.7 km северно по права линия от центъра на село Карлуково. Разположена е на високо скалисто плато с отвесни до 40 m западни склонове, надвесени непосредствено над реката. Южните склонове също са отвесни, но от тази страна има един участък в който, отвесният склон е с височина от само 1-2 m, което е наложило издигането на крепостна стена за допълнителна защита.

Северните склонове на платото са много стръмни, което прави единствени лесен достъп до обекта от изток, където платото се съединява с останалия терен посредством равна седловина.

Твърдината заема западният край на платото, като има неправилна форма продиктувана от конфигурацията на терена. Максималните ѝ размери са 167х134 m и площ от 13.4 дка.

Крепостните стени са градени от местен, ломен камък подреден по лица и споен със здрав бял хоросан примесен със речен чакъл. Пространството между лицата е изпълнено с блокаж от по- дребен камък обилно споен с хоросан. Дебелината на куртините достига до 2 m, като те са най- дебели от достъпната източна страна. На няколко участъка от изток и север, стените са запазени на височина до 2 m. В останалите участъци те се проследяват във вид на насипи.

Укреплението е обградено със стени от изток и север, а в един участък и от юг. Южната стена е най- тънка, с дебелина не по- голяма от 0.8-1 m, тъй като терена пред нея е почти недостъпен. Останките от тази стена днес се проследяват като разсип под скалният венец.

В северозападният край на обекта, северната крепостна стена сменя рязко посоката извивайки на север и със следващите 33-34 m, от своята дължина, затваря крайният северозападен участък на твърдината. Тази стена обаче не приключва там, а продължава още 140 m в северна посока и се спуска почти в подножието на хълма, Където завършва с мощен бастион.

Западно от тази стена теренът е много стръмен, непригоден за застояване и завършва с отвесни скали. Предназначението на тази стена е било да защитава подхода от север към крепостта където от реката непосредствено до стената се изкачва стар път. Този път води до северната стена точно в участъка, където тя сменя посоката си. Там е бил един от двата главни входа в твърдината. Той е непосредствено защитаван, западно от спомената напречна стена и от изток вероятно от крепостна кула.

Вторият главен вход на крепостта се намира на източната стена. Той е поместен в средата на стената и е защитаван от две масивни, правоъгълни, крепостни кули, чийто останки и днес се издигат на терена. Предвид спецификата на скалното плато в този участък, източната стена е с дължина едва 65 m и на нея са били изградени само споменатите две кули. Вероятно по северната крепостна стена са били издигнати още кули но днес трасето ѝ е силно обрасло и не може да се определи със сигурност къде са изградени и колко са на брой. Единственото, което ясно се различава, на терена там, е къса напречна стена, която се спуска перпендикулярно на северната куртина. Тази стена е с дължина 20 m и нейното начало е в близост до североизточният ъгъл на твърдината.

По всяка вероятност предназначението на тази стена е било да предотврати придвижване на вражески войски покрай северната крепостната стена. Такова действие на противник би било много лесно постижимо, ако минат през равният и достъпен терен от изток, но поради издигането на тази стена, на нападателя ще му се наложи да заобиколи стената и да се изкачва по почти непристъпният северен склон.

Теренът на обекта е осеян с множество фрагменти от битова и строителна керамика. За голямо съжаление, през втората половина на XX в. на територията на твърдината е издигнат Националния пещерен дом, чието изграждане унищожава голяма част от останките ѝ.

Западно под крепостта на отвесните скали, над реката, между XII и XIV в. е изграден скален манастир. Днес главната църква на манастира – скална църква Св. Марина е сравнително добре запазена и е основна атракция в региона заедно с пещерата „Проходна“.

Това укрепление заедно с крепостта в местност „Манастирското“ на отсрещният бряг на реката са защитавали пътния възел в този участък и важен мост през пълноводната в миналото река Искър.

Главният път от изток на запад в този участък идва по платото от изток, минава непосредствено северно под обекта и пресича река Искър по мост, чието трасе съвпада със съвременният такъв. От там пътят се изкачва покрай крепостта в местност „Манастирското“ и се отправя на запад към укреплението „Трулензис“ при с. Кунино.

Местоположение

Надморска височина: 201 m GPS координати: 43°10’49” С.Ш. и 24°04’16” И.Д.

Източници

Автор: К. Василев, М. Гърдев

Снимки

Снимки – крепост в местност Проходна – К. Василев
Крепост – крепост в местност Проходна – Е. Минчев

Планове

Автор: К. Василев

Comments are disabled.