С. Изворово – крепост Кастра Рубра

img 8080 scaled e1616144506969

18 / 100

 

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Castra Rubra/Кастра Рубра се намира в местността „Калето“, на 5.53 km югозападно по права линия от центъра на село Изворово. Изградена е на скалист полуостров, със стръмни склонове от всички страни без изток, откъдето е и най- достъпен. Той е ограничен от Голямата река от север, запад и юг. От него има видимост частично само на север, защото всички околни възвишения са по- високи. Визуална връзка с другите твърдини наоколо се е осъществявала със система от наблюдателни кули по блиските възвишения. Дебелината на крепостните стени в различните участъци варира от 1.95 m до 2.15 m. Укреплението е разполагало с една входна и четири ъглови кули. Три от ъгловите кули имат правоъгълна форма и се издават навън от крепостните стени, а югозападната е изградена отвътре на тях, където е оформена и потерна. Обектът е разполагал с две еднораменни стълби. Във вътрешността му са разположени редица от жилищни помещения с верижен план, които са изградени в типичния за ранновизантийското жилищно строителство начин от ломени камъни и кал в основата и надстроени с кирпичи. Изключително голям интерес представлява и жилище №1, което е залепено към вътрешното лице на източната куртина и затваря южната крепостна стълба. Това означава, че по това време крепостта вече не е съществувала. Върху пода на жилището са намерени силно фрагментирани дванадесет съда, една част от които са ранновизантийски по произход, а останалите- ранносредновековни. Изключително интересна е и стратиграфската позиция на жилището. То лежи върху хоросанови бъркала от втория строителен период на твърдината, където е бил бъркан розовия хоросан, с който са измазани фугите на крепостните стени. Археологическата среда и намерените материали съвсем ясно показват, че жилището трябва да се отнесе към първата половина на ІХ век. В укреплението са ясно изразени най- малко два периода. Единият е ранновизантийски, за което се съди по откритите монети на император Анастасий I (491-518 г.), а кулата е от средновековието. Кастра Рубра вероятно е съществувала до времето на император Ираклий (610-641 г.). В рамките на крепостта е открито средновековно водохранилище. Вероятно стената е била висока около 10 m. Открит е надпис върху хоросан, който все още не е разчетен. Твърдината представлява много стабилно съоръжение, единствено по рода си в Южна България и едно от най- късно загиналите на Балканите в ранновизантийския период. Укреплението е било обитаемо и в него има много археологически материал. Кастра Рубра или „Червена крепост“ има издължена неправилна трапецовидна форма. Крепостните стени заграждат площ от около 6.12 дка и са градени от ломени камъни, споени с хоросан, примесен с късчета чукани тухли. В обектът се е влизало през мощна правоъгълна кула. При изграждането ѝ са използвани големи, дялани, каменни блокове, дължината на някои от които надхвърля 1.3 m. Кулата е разполагала с две порти- вътрешна и външна. И двете са били затваряни с по две двукрили врати, от които на място са запазени осовите камъни. Много добре запазени са и леглата за залостващите греди зад вратите. По време на археологическите проучвания е установено, че крепостта е била изградена в самия край на V век, по времето на император Анастасий (491-518 г.) или началото на VI век, по времето на Юстиниан Велики. Укреплението доживяла до началото на VII век, когато по време на славяно- аварските нашествия била опожарено. За това свидетелства дебелият слой от пепел и въглени, както и откритото съкровище от златни монети на византийските императори Тиберий Маврикий (582-602 г.) и Ираклий (610-641 г.). Монетите на последния са от емисията от периода 616-625 г., които свидетелстват, че Кастра Рубра е пострадал най- вероятно през втората половина на 20-те години на VII в. Наскоро след това укреплението било възстановено, а фугите между камъните старателно измазани с червен хоросан, върху който са открити редица надписи- графити. В този си вид твърдината просъществувала до началото на IХ в., когато била разрушена при походите на българския хан Крум срещу Източната Римска империя, когато много византийски крепости намерили гибелта си. Последвало ново, този път последно опожаряване на Кастра Рубра, което е отново засвидетелствано с дебел слой пожар и монети на Никифор I Геник (801-811 г.). Малко по- късно мястото било заселено с българско население, но крепостта повече не била възстановена.

Местоположение

Надморска височина: 194 m GPS координати: 41°55’56” С.Ш. и 26°05’32” И.Д.

Литература

Борисов, Б., Д. Рабовянов. Разкопки на пътна станция, ранновизантийска крепост „Кастра Рубра“, ранносредновековно селище и некрополи в м. Калето край с. Изворово, Харманлийско. – В: Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008.
Автори: М. Гърдев, К. Василев

Снимки

http://dimdimon.snimka.bg/travel/rimska-p-tna-stanciya-kastra-rubra-i-vi…
http://tyrsa4a.snimka.bg/travel/kastra-rubra.665654
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/01/blog-post_38.html

Планове

s izvorovo krepost kastra rubra 5f43c4451925aК. Василев

Comments are disabled.