Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Брианион/Добрун/Градище се намира на 0.45 km северно по права линия от центъра на село Граище.Крепостта е изградена на извисения на 160 m висок самостоятелен хълм в средата на равнината образувана при вливането на река Стара в река Черна. Чрез една ниска седловина хълма е свързан с планините на север, а в южното му подножие се намира с. Граище. Крепостта Градище представлява, географски, пътен и стопански център на района Демир Хисар- древния „Дериоп“ и средновековния „Железно“ (Добромир), на който главната търговска дейност, от древността до днес, е добива и преработката на желязо. Днешният център на общината Демир Хисар (Мургашево) е разположен само на 2 km югозападно от хълма „Градище“. На заравнения връх на хълма и на двете тераси на юг от него, в ранната античност е построен града Брианион, с площ от 120 дка. В късната античност върха е отново укрепен със стена изградена с хоросан и подсилен с 8 кули. Късноантичната крепост затваряла 20 дка, а на терасите под него се е разпространило подградието. На терена са намерени стотици монети от края на III до VI век, много желязна шлака и топено олово. Крепостта несъмнено е била център на целия рудоносен регион „Дериоп“. В средновековието, в северната част на Акропола е изградена една вътрешна стена, изтеглена в права линия, но градена без спойка, която затваряла пространство с размери 90х30 m. На северната и източната страна се е разчитало на античната стена, която е останала добре запазена и в по- късните векове. Това е ядрото на средновековния град Добрун, потвърден с много находки: средновековна керамика, дребни предмети изковани от желязо и византийски монети, български фолиси от средата на XI век, медни скифати от XII и XIII век (в музеите в Битоля и Скопие). Следи от селищно подградие няма. Очевидно е, че в късното средновековие добива на руда вече е била изместен в западната част на този регион, където израства нов център, град „Сидерокастрон“/“Железнец“ със селищно подградие. В боевете между византийския император Андроник III и сърбите в 1329-30 г. около рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица, покрай Бучин, Габаларион, Сидерокастрон и Дебрица се споменава и “фрурион Добрун“. Традицията на това име е жива и до нашето време. Още в началото на XX век този район се нарича “желязна”, а по- рядко и “Добромир”. И днес една местност в югозападното подножие на хълам Граище се нарича Добромирски дол. Тези данни са били известни и на Т. Томоски (1964 г.) и той също във връзка с това място предполага, че става дума за града Добрун. Но по- късно (1978 г.) без никакво основание той търси Добрун в друга част на географската област Македония, край село Брест, Радовиш (местността “Плоча”). Този обект подробно е изследван, но на него няма средновековни останки, там лежат стените на една късноантична крепост от VI век и нищо друго.
Местоположение
Надморска височина: 760 m GPS координати: 41°14’28” С.Ш. и 21°13’06” И.Д.
Източници
Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
No comment