Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Хераклея Линкестис/Пелагония/Битоля се намира в местността „Буковски гробища”, на 2.5 km южно по права линия от центъра на град Битоля. Изградена е на 50 m висок, издаден хълм на западния край на голямо поле. Този хълм посредством тясна седловина продължава на запад в по- високи ридове от планината “Неолица”. Около това място преминавал известния Егнациски път днес пътя Охрид- Битоля- Флорина. На хълма в южното подножие, в местността „Сива Вода“, се разпростирал античния град Хераклея Линкестис. Археологическите находки потвърждават живот от II в.пр.н.е. до VI в. Открити са: театъра, част от форума (II век), баня (IV век), 3 базилики и епископски дворец (късен V и VI век). Запазени са и стените, градени през II, IV и обновени през VI век, които затваряли пространство с размер от 80 дка, което пространство в VI век е било намалено на 50 дка. Църковните сгради са покрити с множество мозаични подове, които попадат сред най- красивите в югозападна България, днес Б.Ю.Р.М.. Известни са повече от 4 епископи до VI век. След разрушаването на града от авари и славяни (според монетите това се е случило през 586 г.), преустроени са няколко запазени стари сгради. Сред тях са епископския комплекс с 2 базилики и епископския двор. Вероятно върху тях няколко века по- късно е построен манастирски комплекс. По времето когато тук се настаняват Куберовите българи, новото българско селище е получило името Битол’а/Бутел, (от “обителъ” = калуѓерска общност). Крепостта над селището в гръцките документи носи името Пелагония. При разкопки на споменатия пространство проведени в периода 1961-1974 г., в горния слой са открити следи от славянски жилища и български полувкопани землянки, намерени са парчета от керамика и огнища, бронзови бижута, железни инструменти и български и византийски монети от IX-XIII век. Местоположението на крепостта Битоля остава до днес непотвърдена. Предполага се че се е намирала на мястото на акропола на Хераклея от предславянския период, който се намира на 80-100 m северно от споменатия манастирски комплекс. На плана на града, се виждат нанесени стени на върха на хълма, подсилени с няколко кули, които и днес сравнително добре са запазена на терена. От южната страна на върха, сред днешните лозови масиви, се проследяват два пояса стари крепостна стени, едната от които може би е античната, а другата средновековната. Тези стени обхващат пространство от 8 и съответно 15 дка. За съжаление, досега археологически разкопки на това място не са правени. В подкрепа на горното мнение, говори и текстът на т. нар. Битолска плоча издигната от цар Иван Владислав в 1016/17 година. В него пише, че той възстановил града Битоля. Означава, че е използвал старите стени, които само надстроил и възстановил. Освен силното укрепяване на античната Хераклея и нейния Акропол, не са известни други стени близо до Битоля освен няколкото планински крепости и кули, отдалечени на повече от километър. Остава в бъдещи разкопки всичко това да се потвърди. От писмени документи е известно, че в края на X век цар Самуил облагородил Битоля, а синът му цар Гаврил Радомир при Битоля е построил дворец, завладян от Василий II в 1014 г. Използвайки междуособните размирици в България между Иван Владислав и Гавраил Радомир, Василий II продължава офанзивата си в българските земи и разорява района на Острово (при Арниса, Гърция), след което нахлува в жизнено важното за българската държава Битолско поле (Пелагония). Градът Битоля (или Битола, както се е произнасяло още тогава името му според Битолския надпис) е завзет. На оставените тук византийски сили е заповядано да опустошават района, докато Василий II продължава похода към столицата Охрид. Но Битоля не остава много във византийски ръце. Оставените в града ромейски сили са разгромени от “много изтъкнатия и известен” Ивац. Този болярин, който подобно на други (Елемаг, Кракра, Алусиан, Пресиан и т.н.) носи българско име, вероятно е близък роднина на Комитопулите. Императорът сам потегля срещу него и го изтласква към “Прилеп”, но силите не му стигат за продължаване на кампанията. Следващата кампания против българите започва през есента на 1016 г. “Паузата” е използвана от Иван Владислав- „Охрид“ и Битоля са очистени от ромейско военно присъствие, заздравени са българските позиции около „Костур“, в Софийското поле и т.н. На 20 октомври 1015 г. започва възстановяването на крепостта Битоля- “за убежище и за спасение, и за живота на българите”. В 1018 г. града се предал на Василий II и следващите 3 века града остава под византийска власт, като от време на време е освобождаван, докато накрая не го завладяват сърбите и след това османците. В 1082 г. е завладян от норманите на Боемунд, от Южна Италия. Около 1200 г. по времето на цар Калоян е отвоюван от Добромир Хриз и Камица. В 1230 г. деспот Теодор Дука от Епир го завзема за малко, но след битката при река Клокотница блестящо спечелена от цар Йоан Асен II, отново е в пределите на България. В 1246 г. епирците отново завземат града. В 1252-53 г. вече е в пределите на Никейската империя. В 1257-58 г. отново е завзет от Михайл II от Епир, а през следващата година отново никейците, т.е. обединената Византия. От 1330 г. е под сръбска власт, а в 1385 г. е завладян от османците. Горната хроника говори, че Битоля през цялото средновековие е имала голямо военно- стратегическо значение, което е наложило града да се развива като стопански и културен център на региона. В допълнение към това ще посочим още няколко елемента. Именно през XI и XII век в Битоля (Пелагония, Хераклея Мизиска, Бутел) няколко пъти пребивавали лично византийските владетели с войска, подготвяйки ги от тук за военните си походи към съседите (нормани, сърби, унгарци, българи). Също така, до средата на XII век Битоля все още се определя като „кастро“- голяма крепост (писмото на Мануил I Комнин до Вибалд от 1153 г. е подписано с “a castro Pelagoniae”). В крайна сметка трябва да се отбележи, че за разлика от редица други наши градове, които са се предали без съпротива на османците и благодарение на това с били пощадени, Битоля била завладяна с борба и поради това е била разрушена. Това разрушаване било несъмнено пълно, поради това днес на терена не се виждат много средновековни останки. Османското селище Битоля (“Манастир”) като неукрепено селище (според преброяването от 1467/8 г. имало само 463 къщи), а по- късния голям град се развива далеч от старата крепост, в центъра на днешния град и северно от Драгор. Джамиите които са останали от тези векове остават неоспорими доказателства за това. Преди 15 години са направени опити, средновековния град Битоля да се открие на друго място. Това е хълма “Кале” към с. Раштани над северозападната периферия на днешния град. Мястото доминира над долината на Драгор и западния край на полето. Стратегическата му позиция е добра, но там няма вода или други основни условия за живот. В края на античността там бил издигнат голям защитен вал във вид на насип, за временно пребиваване на армия. В IX-XII век в него е построена една самотна църква, а терена около църквата останал почти напълно стерилен, което е потвърдено с разкопки през 1978, 1980 и 1994 г.). Минимални са възможностите на това място да се открие средновековния град Битоля. Битолския надпис е намерен през декември 1956 година при събарянето на Чауш джамия в гр. Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и “българин по род”. Този факт нанася удар в сърцето на привържениците на Великосръбската доктрина, и в частност- на македонизма, при това точно след като Тито посещава СССР през 1956 г., за да сигнализира света, че отношенията между СССР и Югославия се успокояват. Оказва се, че почти всички владетели на средновековни сръбски земи, както и голяма част от тези на средновековни хърватски земи, като преки потомци на комитопулите и в частност на аароновия им клон, са “българи по род”, в това число и всички Неманичи. Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в Б.Ю.Р. Македония, възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. Френското консулство в Македония, съдействащо при изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата “български”. Забелязано от македонските власти, това предизвиква гневна реакция и прекратяване на печата. Френският консул се извинява за “недоглеждането” и преиздава каталога. Каменната плоча се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите, поради това че разкрива истината за Самуиловия род и българската държава.
Оригинал
† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца … исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато … фоѧ съжев … ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира … їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ
Превод
През лето 6523 (1015) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.
Местоположение
Надморска височина: 646 m GPS координати: 41°00’41” С.Ш. и 21°20’31” И.Д.
Източници
Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%…
http://www.pravoslavieto.com/history/11/tsar_samuil/index.htm
No comment