С. Горна Студена – крепост Копусчук


62 / 100

Описание и история

Антична и късноантична крепост и римска, пътна станция Копусчук се намира в едноименната местност, на 3.32 km северно по права линия от центъра на село Горна Студена. Твърдината Копусчук е била построена на равен терен, който е с наклон на север. В днешно време цялата му площ се обработва със селскостопанска цел и всички останки са унищожени.

Според Ст. Стефанов второто име на местността е „Орлово гнездо“. Тук той е регистрирал голямо селище от римско и късноримско време. През 1937 г. тук са разкрити основи на зид, изграден от ломени камъни, споени с хоросан. При своята обиколна на България Константин Иречек тук и в околните села издирва първа пътна, римска станция след „Нове“ по пътя на юг.

На снимка от Гугъл земя от 11.2016 г. ясно се вижда правоъгълно очертание с размери 180 m в посока изток- запад и 145 m в посока север- юг, което е в центъра на античното селище и е правилно разположено спрямо посоките на света. Вътре центъра му се вижда още едно правоъгълно очертание с размери 55х45 m. Двете очертания наподобяват кастела „Медиолана“ при с. Нова Черна общ. Тутракан, където по- ранната римска, пътна станция е разположена в средата на късноантичната крепост.

Крепост Копусчук се намира на 18 km южно по права линия от „Нове“ и на 28 km югоизточно по права линия от „Димум“. Западно до крепостта в посока север- юг минават пътните маршрути „Нове“- „Дискодуратере“ и „Димум“- „Никополис ад Иструм“ в тая отсечка с едно пътно трасе, което е преизползвано по време на Османската империя. От него тук се отделя път, отиващ към с. Бутово общ. Павликени на югозапад, за което пише Б. Сулов. При село Горна Студена трасето на двата маршрута завива на изток и след селото те се разделят в южна посока на два пътя. Още в самото село трети път тръгва директно на юг към „Шипченския проход“. Отделно северно и южно от укреплението Копусчук минават пътни комуникации в посока изток- запад, които са второстепенни пътища.

Местоположение

Надморска височина: 140 m GPS координати: 43°27’11” С.Ш. и 25°20’42” И.Д.

Литература

Стефанов, С. Старините по долния басейн на Янтра. София, 1956
Автор: М. Гърдев

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.