С. Бръшлен – землен вал


7 / 100

Описание и история

Средновековно, землено, отбранително съоръжение Малдан се намира на 2.11 km североизточно по права линия от центъра на село Бръшлен, между крепостта „Трансмариска“ при град Тутракан и крепостта „Апиария“ при село Ряхово. Състои се от вал, ров с фронт на север и землени укрепления, разположени по дължината му, които са долепени от южната му страна, като в това число влизат и крепостите „Апиария“ и „Трансмариска“. Върху вала е била издигната здрава дървена палисада от набити и заострени дървени трупи с голяма дебелина. Той е най- сложното по план землено съоръжение у нас. Дълъг е около 25 km. От запад започва от крепостта „Апиария“, където вероятно е бил първия лагер по неговата дължина или за отбрана е била използвана късноантичната крепост, ако е била запазена. От там той тръгва на югоизток към второто, землено укрепление, намиращо се северозападно от село Бръшлен. Тази отсечка като следа, коренно се отличава от отсечката, която на 500 m югоизточно от лагер 2 се отделя в западна посока. Втората е много по- стара и обезличена, и почти непроследяема. Това отклонение се проследява в западна посока до голямо блато намиращо се североизточно от село Бабово. Там този вал прекъсва и отново се появява от другата страна на блатото, където постепенно извива на север и достига река Дунав. Последните 900 m от това отклонение са напълно заличени. Предвид общото състояние на това отклонение на вала, а именно почти пълното му обезличаване, може да се предположи че той е бил изграден през античността или късната античност, а през средновековието неговите функции са били иззети от основния вал. Тъй като разликата в изграждането между двата вала вероятно е около 5-6 века много е вероятно блатото, което е било част от защитната линия на античния и късноантичен вал да е намалило своята площ и да е оставило пролуки в него. Поради тази причина се появява и новия вал, който заобикаля блатото от север и североизток, елиминирайки го изцяло от защитната линия. Разстоянието между „Апиария“ и лагер 2 е 3.8 km. Лагер 2 се намира северозападно от село Бръшлян. Лагер 3 се намира североизточно от село Бръшлян. Между тях разстоянието е около 2.5 km. От лагер 3 валът продължава към лагер 4, който се намира северозападно от село Нова Черна. Разстоянието между тях е около 4.6 km. От лагер 4 валът продължава към лагер 5, който се намира северозападно от Старо село. Разстоянието между тях е около 5.5 km. След лагер 5 трасето на вала се проследява ясно до свинефермата, която се намира северно от връх „Боблата“/“Сакара“. От там той продължава към „Трансмариска“ при град Тутракан, а не свършва при височината „Боблата“, както предполага К. Шкорпил. Разстоянието между лагер 5 и „Трансмариска“ по права линия е около 7.7 km. Поради дългогодишната обработка на земята насипът и ровът са почти навсякъде заличени. При разрез направен северно от Старо село, където местните жители наричат вала „Малдан“, от насипа е запазена само най- долната част на височина до 0.3 m. Тя е съставена от сивочерна пръст, съдържаща керамични фрагменти от късножелязната епоха. Под вала лежи културен пласт на селище от същото време.
Крепостта „Апиария“ се намира на 6.5 km североизточно по права линия от центъра на село Ряхово.
Лагер 2 се намира на 1.22 km северозападно по права линия от центъра на село Бръшлян. В североизточната си част се долепва до северния склон на вала. Има петоъгълна форма с размери 205 m от югоизток, 180 m от юг, около 205 m от запад, вероятно около 205 m от север и около 80 m от североизток. Площта е около 36 дка. Датиран е към IX-X век.
Лагер 3 се намира на 2.15 km североизточно по права линия от центъра на село Бръшлян и на 2 km източно от лагер 2 и цялата му северна страна е долепена до вала. Има формата на четириъгълник с размери 240х140 m и площ 33 дка. Частично прорязване направено в неговия вал показва, че в централната му част е била изградена стена от чимове, което е характерно за крайдунавските укрепления.
Лагер 4 се намира на 4.6 km източно от лагер 3 и на 2.48 km северозападно по права линия от центъра на село Нова Черна. В момента е запазен само централния сектор на лагера. В план той представлява четириъгълник с размери около 173 m от север до извивката в североизточния ъгъл, около 140 m от изток до извивката в североизточния ъгъл, самата извивка е дълга 52 m, 214 m от юг и около 183 m от запад. Площта е около 36 дка. По време на изследването валът в основата си е бил широк 16-22 m, а при върха широчината е била 2-3 m. Първоначално тук е била изградена крепост, разрушена около V век и възстановена през VI век, която от своя страна е разрушена през VII век. Открити са следи от присъствие на раннославянско население. Земленото укрепление се датира от разкопвачите непосредствено след разрушаването на крепостта, т.е. VII век. Действително земления вал на източната линия лежи направо върху останките на източния зид на крепостта, но под него изцяло остава културния пласт на късноантичното селище. Земленото укрепление се е появило след изоставяне на селището и върху неговите останки най- вероятно през VIII-IX век. Северната и южната част на земленото укрепление са унищожени от селскостопанска дейност. Северната част е правоъгълна, като северната отбранителна линия е валът „Апиария“- „Трансмариска“, а южната- северния вал на централното, землено укрепление. Размерите са около 223 m от североизток, 30 m от изток, 206 m от юг и около 100 m от запад. Южната част е с формата на четириъгълник, като северната отбранителна линия е южния вал на централното, землено укрепление. Размерите са 214 m от север, 80 m от изток, 225 m от юг и 110 m от запад.
Лагер 5 се намира на 5.7 km източно от лагер 4 и на 4.2 km северозападно по права линия от центъра на Старо село. Връзката му с вала е била разрушена още в началото на миналия век от селскостопанска дейност. Имал е правоъгълна форма с размери 200 m от север, 175 m от изток, 205 m от юг и 190 m от запад. Приблизителната площ е около 40 дка. От северната си страна има още една част, затворена от север от централния вал, а от юг от северния вал на земленото укрепление. Размерите са 200 m от север, 50 m от изток, 200 m от юг и 65 m от запад. В днешно време цялото укрепление е заличено от селскостопанска дейност.
Разстоянието между лагер 5 и „Трансмариска“ по права линия е около 7.7 km.
Това средновековно, отбранително съоръжение е било предназначено да охранява ниски блатисти тераси, през които е могло да се проникне на юг. Този участък се намира непосредствено северно от центъра на държавата и за неговата охрана са били взети особени мерки.

Местоположение

Надморска височина: 20 m GPS координати: 44°00’13” С.Ш. и 26°23’20” И.Д.

Литература

Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. – В: ИРАИК, 10. София, 1905.
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на долния Дунав /VII-XI в./. Варна, 1982.
Автор: М. Гърдев

Comments are disabled.