Описание и история
Антична и късноантична крепост Палациум/Palatium/Παλατίολον/Παλάστολονсе намира в североизточната част на село Байкал в местността „Селище“. Изградена е на нисък хълм, който се е извисявал над околната първа незаливна тераса, на десния южен бряг на река Дунав и на левия западен бряг на река Искър. Той се издига с около 5 m по- високо от околния терен. В днешно време теренът попада в регулацията на селото и е застроен.
Според Л. Марсили, твърдината била разположена върху покрит с лозя живописен хълм, отделен от сушата с останки от ров. На самия бряг, директно до водата, се забелязвали останки от една грамадна стена (стената на античния пристанищен кей). Прокопий отбелязва Палациум като укрепление в пределите на префектурата Илирик, разположено срещу намиращата се на отвъдния бряг „Сукидава“.
Археологическите проучвания в „Сукидава“ показват, че крепостта изградена при Аврелиан след 271 г. е била разрушена от хуните в периода 442-447 г. Такава вероятно е била и съдбата на намиращия се наблизо Палациум. Той обаче не е предмостово укрепление за охрана на построения в 328 г. мост през Дунава от юг, тъй като се намира на около 4 km от моста и то на другия бряг на река Искър. Първоначално вероятно тук се оформя римска вилна зона, която по- късно прераства в римско селище, което е било неукрепено.
Изграждането на крепостни стени би имало смисъл едва след евакуирането на провинция Дакия и превръщането на река Дунав отново в граница на Римската империя след 271 г. Името на Палациум обаче не фигурира в раздела в Notitia Dignitatum за новооснованата провинция Крайбрежна Дакия. Затова вероятно към края на управлението на Констанций ІІ селището все още не е било укрепено и включено в късноримската отбранителна система по протежението на дунавския бряг.
Най- вероятно по времето на император Валент, в хода или непосредствено след края на Първа готска война (364-369 г.), когато варварите са преминавали Дунав, Палациум е бил укрепен, което е логично имайки в предвид, че на река Искър има мост по който преминават два изключително важни пътя. Някой трябва да охранява този мост и вероятно да го разруши при нападение.
Според думите на Темистий, след приетата широкомащабна военно- строителна програма, цялата гранична зона по Долни Дунав заприличала на единна преградно съоръжение, изградено от стомана, с много армия и укрепления. Както и много други твърдини по дунавския бряг, Палациум вероятно е пострадал при хунските нашествия от първата половина на V в. Затова и се наложило Юстиниан І да го възстановява.
Името на обекта за последен път се появява в „Истории“-те на Теофилакт Симоката. Той описва как на два пъти (през 601 и 602 г.), воюващата срещу авари и славяни римска армия, под предводителството на стратега Петър, установява тук своя временен лагер.
Най- ранните следи, свързани с трайно човешко присъствие на това място, са от ранножелязната епоха. Обитаването продължава и през късножелязната епоха. Вероятно тук е имало тракийско, укрепено селище. През първата половина на І в. тук възникват имения на ветерани, като през следващите два века този процес продължава. След време вилната зона се оформя като внушително селище, вероятно със статут на vicus.
Неговите жители го назоват с гордото име Palatium/Палациум или Palatiolum, като визират Палатинския хълм в Рим с разположените върху него дворци. Изключително важно влияние върху селището оказва и наличието на пристанище, което обслужва близкия град „Улпия Ескус“, като двете селища са свързани с широк и удобен път, и много здрав мост над река Искър.
По този мост е минавал човекопотокът и стоките насочени към пристанището, „Крайдунавския римски път“ и пътят „Улпия Ескус“- „Сердика“, които комуникации са се разделяли след моста, от западната страна на река Искър. Участъкът от „Крайдунавския римски път“ отиващ към „Валериана“ при с. Долни Вадин се отдалечава от дунавския бряг. Останките му и сега добре се разпознават по билната част на възвишенията южно от Байкал.
През 1947 г. на левия бряг на корекцията на река Искър е открит път с широчина от 6 m, започващ от западната порта на „Ескус“ и следващ в западна посока точно към Палациум в североизточната част на Байкал. Той е бил със странични бордюри от големи каменни квадри, при това положени в три реда на височина. На наша територия има римски пътища със странични зидове, но само тоя е със странична структура, изградена от римски квадри.
След началото на варварските нападения през ІV в., вероятно във времето на император Валент, селището се сдобива с крепостни стени, но те не спират хунските нашествия през първата половина на V в. Около средата на VІ в., вероятно след временно прекъсване на поселищния живот, крепост Палациум е възстановена от император Юстиниан І и продължава да функционира поне до първото десетилетие на VІІ в.
След продължително прекъсване в обитаването на това място, през последните векове на Първото българско царство, тук възниква средновековно селище, което просъществува до нашествията на късните номади през първата половина на ХІ в.
Местоположение
Надморска височина: 30 m GPS координати: 43°42’42” С.Ш. и 24°25’48” И.Д.
Литература
Торбатов, С. Palatium/Palatiolum (античното селище при с. Байкал, Плевенско). – В: https://be-ja.org/index.php/journal/article/view/be-ja-5-1-2015-15-36 (Достъп: 09.08.2023).
Автор: М. Гърдев
Планове
