Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Хисарлъка се намира на едноименния хълм, на 1.0 km северно по права линия от центъра на село Абланица. Хълмът е разположен в южната част на рид, който се спуска в посока север-юг от връх „Чувърлинга“. От север дълбока и тясна седловина го свързва с останалата част от рида. От запад, юг и изток склоновете са стръмни и високи. От запад той е ограничен от пролома на река Пазар дере, която е ляв приток на река Дрипла, която от своя страна го ограничава от юг. От изток хълма е ограден от дълбок пролом на друг малък приток на Дрипла.
Крепостта Хисарлъка заема билото на хълма, като крепостните му стени следват конфигурацията на терена затваряйки площ от около 3 дка във формата на почти правилен осмоъгълник с максимални размери 62х55m. Крепостните стени се проследяват във вид на порлузарити каменни валове. Градежът им е бил от местен ломен камък споен със здрав бял хоросан. Не се наблюдават следи от допълнителни фортификационни елементи, освен в крайната северна зона, където достъпът към обекта е най- лесен. Там сериозно, каменно струпване по северната куртина предполага наличието на голяма отбранителна кула, която е външна за куртината.
Непосредствено северно, под северната крепостна стена на допълнително оформена тераса се забелязва земен вал с приблизителна дължина около 50 m. Валът прегражда тясната седловина в най лесния подход към укреплението и вероятно е бил съоръжен с дървена палисада, предназначена да осуетява директното доближаване до укреплението. Входът в твърдината вероятно също е бил от север, сигурно някъде в непосредствена близост до кулата, която да го защитава, но без археологически проучвания това не може да бъде установено със сигурност.
Целият терен на Хисарлъка е осеня от множество иманярски изкопи, което не позволява определянето на градежите във вътрешността на обекта. Единствено в североизточния край на укрепената площ, долепено до източната крепостна стена, се различават основите на голяма постройка. Археологическият материали наблюдаван при теренното обхождане е строителна и битова керамика от късната античност, както и значителни количества хоросан, което свидетелства за използване на спойка във всички градежа.
В миналото на Хисарлъка са откривани монети от времето на Константин Велики (IV в.) и на Иван Асен II (XIII в.), както и върхове от копия. Югозападно под крепостта се намира голяма могила, разкопавана от археолога Георги Китов, което свидетелства, че района е обитаван още от времето на траките, а може и по-отдавна.
Западно под крепостта, в северна посока и успоредно на реката се простира прохода „Пазар дере“ по който в древността е преминавал пътя към „Ловеч“ и „Мелта“ (днес под гр. Ловеч). На около 1.3 km северно то Хисарлъка, прохододът постепенно се ориентира на североизток, после изток, а изходът му достига на североизток при крепост „Калето“ до с. Хлевене. Двете крепости, са контролирали входа и изхода на „Пазар дере“ от юг и североизток. Североизточно от Хисарлъка и югозападно от „Калето“ при с. Хлевене днес се наблюдават запазени останки от античния път.
В исторически план районът е част от трасето, свързващо долнодунавския лимес на Римската империя с вътрешността на провинция Тракия. Крепостта Хисарлъка при с. Абланица представлява важен компонент от отбранителната система и контрола на един от ключовите проходи в Предбалкана. Топографските дадености, археологическите материали и данните от теренните наблюдения очертават обект с продължителен живот със сигурнот от късната античност до Средновековието.
Местоположение
Надморска височина: 370 m GPS координати: 43°02’54” С.Ш. и 24°41’19” И.Д.
Литература
Автори: М. Гърдев, И. Минков, К. Василев
План
Автор: К. Василев, И. Минчков
