Хайредински землен вал


Описание и история

Старобългарски (Хайредински) землен вал прегражда равнината между реките Дунав и Огоста. Отстои на 42 km източно от Ломския вал. Започва от брега на Дунава в местността “Килер баир”, западно от Козлодуй, след което пресича реките Козлодуйска и Брестовец. На около 2.5 km северно от Хайредин се разклонява на два клона. Западният (с дължина 4.8 km) достига до р. Огоста при село Манастирище, а източният (с дължина 3 km) минава през Хайредин и също достига брега на р. Огоста. Общата дължина на вала с двете разклонения е 32 km. Състои се от насип и ров, като рова е от западната страна. Изкопаната пръст от окопа е трупана в източната част във вид на вал, с ширина в основата до 12 m и височина до 2 m в днешно време. В края на XIX в. височината от дъното на рова до върха на насипа е достигала 6 m. Дъното на рова е широко 2.5 m, а горната му част е широка 10 m, дълбочината- 3.5 m. В северната част на всеки един от дунавските валове има по едно землено укрепление, свързано функционално с тях. Укреплението на Хайрединския вал е изградено в местността “Килер баир”, в северната част на вала. Има формата на неправилен четириъгълник с размери 240/240 m и площ 58 дка. В съседство с него има развалини на по- стара крепост. От трите вала само Островският пресича цялата равнина от Дунава до Стара планина. Останалите два преграждат само отделни участъци от нея. Освен това разстоянието между отделните валове не е много голямо, което изключва възможността те да са свързани с териториални промени. Поради всичко това логично е да се приеме, че в случая става дума за една „дълбоко ешелонирана тройна защитна линия, пригодена за отбрана срещу бързоподвижен конен противник” от запад. Валът минава през територията на две общини- Козлодуй и Хайредин. По цялата му дължина са открити раннобългарски останки от селища и некрополи, както и славянски такива.

Местоположение

Надморска височина: 99 m GPS координати: 43°37’10” С.Ш. и 23°39’06” И.Д.

Източници

Петров, П. Образуване на българската държава. София, 1981 г.
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на долния Дунав /VII-XI в./. Варна, 1982 г.

Comments are disabled.