Описание и история
Хайредински/Козлодуйски, средновековен, земен вал прегражда от север на юг равнина “Златията”, която е част от Дунавската равнина, оградена от реките Дунав, Огоста и Цибрица. Районът се характеризира с климатични и теренни особености, типични за степните райони. Една от характеристиките на такъв тип равнина е лесната достъпност и пълната липса на естествени препятствия.
Хайредински/Козлодуйски, средновековен, земен вал отстои на около 28.53 km източно от Ломския земен вал и на 43.3 km западно от Островския земен вал, измерено по бреговата линия на река Дунав. Валът започва от брега на реката в местността “Килер баир”, западно от Козлодуй, след което пресича реките Козлодуйска и Брестовец. Тръгва през землището на град Козлодуй и после на юг през землищата на селата Бутан, Крива бара, Хайредин, Михалково и завършва при село Манастирище, на брега на река Огоста.
На около 3 km северно по права линия от центъра на Хайредин, Хайредински/ Козлодуйски, средновековен, земен вал се разклонява на два клона. Западният (с дължина около 6.32 km) е достигал до река Огоста при село Михайлово или село Манастирище, но днес следите му се губят след село Хайредин, а източният (с дължина около 3.42 km) минава през Хайредин и също достига брега на река Огоста. Общата дължина на вала с двете разклонения е около 28.47 km.
Отбранителната линия на защитното съоръжение е с фронт на запад и се състои от вал и ров, като ровът е от западната страна, а върху вала вероятно е имало дървена палисада. При последните спасителни проучвания на вала през 2019 г. свързани с разширяването на газопреносната мрежа на България, следи от дървена палисада не са открити, поне в изследвания участък.
Изкопаната пръст от окопа на Хайредински/Козлодуйски, средновековен, земен вал е трупана в източната му част, като по този начин е оформен вала, с ширина в основата до 12 m и височина до 2 m. При изграждането си дъното на рова е било широко 2.5 m, а горната му част 5 m, дълбочината е била около 3 m.
От трите вала само “Островският” пресича цялата равнина от Дунава до Предбалкана. Останалите два обекта преграждат само най-достъпните участъци от нея. При внимателно разглеждане на топографията в района на Хайредински/Козлодуйски, средновековен, земен вал се установява, че единствено през равнината “Златията” е могло големи войскови съединения да преминат безпрепятствено.
Именно за това землената преграда е изградена там. Южно от края на вала защитата се осигурява от естествената бариера която представлява коритото на река Огоста и нейният много стръмен и трудно пристъпен източен бряг. Тази естествена преграда продължава до първите възвишения на Предбалкана. Разстоянието между отделните валове не е много голямо, което изключва възможността те да са свързани с териториални промени.
Поради всичко това логично е да се приеме, че в случая става дума за една дълбоко ешелонирана, тройна, защитна линия, пригодена за отбрана срещу противник от запад. Хайредински/Козлодуйски, средновековен, земен вал минава през територията на две общини- Козлодуй и Хайредин. По цялата му дължина са открити раннобългарски останки от селища и некрополи, както и славянски такива, но те не могат категорично да се свържат с вала защото са съществували в значително по-голям отрязък от време в сравнение със землената преграда.
В последните години, след теренни и сондажни проучвания, дори категорично описаното от професор Р. Рашев през 1978 г., за средновековно, землено укрепление “Килер баир”, намиращо се точно до вала на брега на Дунав и посочено като синхронно изградено заедно с него се оказва, че е създадено през късножелязната епоха, вероятно от траките и няма общо с вала.
Интересното е, че при всички проучвания от 1978 г. до сега в останките на вала не са открити никакви категорични доказателства, че вала е изграден през средновековието, но не са намерени и такива, които да подсказват друг период на изграждане. В споменатото спасително проучване от 2019 г. на Хайредински/Козлодуйски, средновековен, земен вал, археолозите се възползват от технологичното развитие на човечеството в сравнение с 1978 г. и правят подробна геоморфологично заснемане на седем участъка от вала, не само на участъка засегнат от газоповодната мрежа.
От това изследване се установява, че ровът в по- голямата си част е следствие от естествен геоложки процес известен като разсед на отделни слоеве на почвата. В последствие древния строител използва това за да го дооформи. Същите естествени процеси се наблюдават и при другите два вала. Генезиса на всичките те се оказват тектонични процеси засегнали Дунавската равнина преди хиляди години.
Геоморфологичното изследване показва, че южната част на землената преграда в околностите на село Хайредин и по нататък към село Манастирище е направен от равен терен тъй като тектоничния разсед не е засегнал тази част от равнината и за да може да се довърши отбранителната линия до река Огоста се е наложило строителите да го изработят от нулата.
Хайредински/Козлодуйски, средновековен, земен вал е добил сегашния си заоблен и безформен вид много скоро след изграждането си след срутване, в дъното на рова, на част от първоначално оформената корона на вала. Това доказва, че този вал е изграден набързо без сериозни укрепителни дейности каквито се наблюдават в другите валове от средновековието, като “Еркесията”.
След проучването на Хайредински/Козлодуйски, средновековен, земен вал е направено частично проучване и на Ломския и Островския валове и за тях се установява също такова бързо строителство. В предвид последните проучвания и местоположението и фронтовете за защита и на трите вала е логично да се заключи, че по всяка вероятност и трите съоръжения са изградени набързо през средновековието, още по времето на Аспарух с установяването на българската власт на юг от река Дунав.
От тези години няма категорични доказателства, че териториите на запад от “Ломския вал” са били владени от България. По всяка вероятност след бързото завземане на земите между устието на река Дунав, Стара планина и устието на река Лом през 681 г. тези защитни линии са били набързо направени за защита от все още непревзетите от Източната римска империя територии около “Бонония” (гр. Видин) и “Рациария” (с. Арчар).
Последвалото бързо разширение в западна посока в следващите години и присъединяване на днешните северозападни земи към България, обезсмисля поддръжката на трите земни прегради и те са били изоставени. Това довежда до тяхното бързо разрушаване- вероятно още в началото на VIII в.
Местоположение
Запазен при гр. Козлодуй: Надморска височина: 85 m GPS координати: 43°46’47” С.Ш. и 23°37’32” И.Д.
Запазен при с. Хайредин: Надморска височина: 100 m GPS координати: 43°37’10” С.Ш. и 23°39’06” И.Д.
Литература
Петров, П. Образуване на българската държава. София, 1981.
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на долния Дунав /VII-XI в./. Варна, 1982.
Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. – В: ИРАИК, 10. София, 1905.
Komatarova- Balanova, E., G. Alexiev. Hayredinski rampart – archaeological and geomorphological survey on the territory of Butan village, Kozloduy municipality – В: Приноси към Българската археология, Том 10. София, 2020.
Автори: М. Гърдев и К. Василев
Снимки
Хайредински/Козлодуйски земен вал – К. Василев
Планове
Автор: К. Василев
План и разположение на Хайредински/Козлодуйски земен вал.
