Гр. Свищов – укрепен град Нове


Описание и история

Античен и късноантичен укрепен град „Нове” се намира на 4.13 km източно по права линия от центъра на град Свищов. През 45 г. на това място възниква лагер, в който е настанен VIII -ми Августов легион, който идва от Панония. Той е трябвало да пази не много високия десен дунавски бряг и най- вече удобната за форсиране долина на малката рекичка Дермен дере. Точно тук през 250 г. готите форсират река Дунав. Много по- късно по време на Руско- турската война от 1877-1878 г., руските войски преминават Дунав именно тук. През 69 г. VIII -ми Августов легион напуска Мизия и на негово място тук е настанен I италийски легион. Тук построения лагер е заемал площ от 17.7 ха. Първоначално крепостната стена била дървена, подкрепена с дълбоки ровове. По- късно, в края на столетието, гарнизонът вече имал каменна защитна стена с кули и вътрешни стълби към платформата горе. В края на III век било изградено и източното разширение, обхващащо площ от 10 ха. Нове е имал големината на Улпия Ескус. В края на III и началото на IV век военният лагер постепенно се разраства и се превръща в крепостен град със смесено военно и цивилно население. Разквартируваните в Нове легиони участват в редица победни сражения, между които войната на император Траян с даките и походите на владетелите от династията Севери на изток. В края на VI и началото на VII век градът е център на отбраната на византийската армия срещу постоянните атаки на славяни и авари. По време на дългата си история Нове е посещаван от някои от най-известните римски императори: Траян (98-117 г.), Адриян (117-138 г.), Каракала (198-217 г.). Има предположения, че император Максимин Трак (235-238 г.) е роден в Нове. След Миланския едикт на император Константин християнството става пълноправна религия в Римската империя. Този момент се отразява в изоставянето на старите езически храмове и създаването на нови култови сгради – църкви и базилики. Нове е епископски град през 5-6 в.сл.Хр. Могат да се видят сгради, свидетелстващи за масови покръствания на готите- първите християнизирани германски племена. Великото преселение на народите внася поврат в развитието на античния свят. За няколко века картата на Европа се променя из основи, появяват се и изчезват многобройни племена и народи. Един от тези народи е готският. В продължение на десетилетия Нове е център наготските федерати в римската империя. Като основен граничен пункт на империята на североизток, Нове е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по- късно Византия. Първите готски нашествия в Мизия са от първата половина на 3 в. В 250-251 г. готският вожд Книва нахлува в балканските провинции, превзема столицата на провинция Тракия Филипополис и разбива войските на Деций, който става първият убит в сражение римски император. По време на същия поход въпреки обсадата на Нове от войските на Книва, крепостта успешно се защитава и не пада в ръцете на готите. През следващите десетилетия следват още няколко готски нашествия в Мизия. В 376 г. те получават статут на федерати и се заселват в границите на Римската империя с разрешението на император Валент. Същите тези федерати организират нееднократно бунтове, като за дълъг период от време стават пълновластни господари в провинциите Мизия, Тракия, Хемимонт и Македония. Най-успешният водач на подобни бунтове е Аларих I, издигнат от тракийските готи и други германски племена за крал, който в 410 г. превзема за пръв път сърцето на античния свят Рим. От средата на 4 в. готи- християни се заселват в Долна Мизия след като започват гонения на християни в готските земи на север от Дунава. Техен епископ и водач е Вулфила, който създава готската азбука и превежда за пръв път Светото писание на готски език. Вулфила е мисионер и покръства не само готи, но и други жители на местните територии, участва в няколко вселенски църковни събора и е един от видните поддръжници на арианството. Мизийските готи са първите покръстени представители на германски племена и създават почвата за християнизация и на други германски племена – гепиди, вандали, руги. Остготите се появяват на територията на Римската империя през 5 в., когато под натиска на хуните преминават през река Дунав. В балканските провинции се разполага компактно население от източни готи, присъединили се към своите западни братя, заселили се тук преди век- два. След 456 г. готите формират кралство в Панония, обединявайки бивши хунски остготи и вестготи под предводителството на Тюдемир. Към 473 г. панонските готи се преместват в Македония, където на мястото на починалия Тюдемир за водач е избран синът му Теодорих, покъсно известен като Теодорих Велики. Той повежда своите хора към Долна Мизия и прави нов опит за образуване на кралство в 474-476 г. Поради благоприятното стратегическо положение Теодорих избира Нове за своя резиденция и столица на готското кралство в периода от 476 до 488 г. В 483 г. Теодорих е признат за армейски генерал и патриций от император Зенон, а следващата година е избран за консул и е дарен с крайдунавска Дакия и части от Долна Мизия. От Нове Теодорих води преговори с Константинопол, постигайки договореност да господства и да представлява императора в Рим, ако победи завзелия по-рано вечния град Одоакър. Така в 488 г. оттук започва знаменития поход на Теодорих към Рим, завършил с падането на Западната римска империя под управлението на остготския владетел. Готите разтърсват устоите на римската империя и пишат световната история, а балансираното и мъдро управление на Теодорих Велики се оценява от редица анализатори като светъл лъч в тъмното средновековие. В продължение на около век център на новата готскоиталийска държава е Равена- най-разкошното и бляскаво кралство на готите. На Теодорих историята дължи легендарната Библия на Вулфила, безценен паметник на готската писменост- най-старата немска азбука и на християнизацията на немските племена. Библията на Вулфила (Codex Argenteus), съхранявана днес в Упсала (Швеция), е копие на превода на готския епископ от времето на готското кралство в Равена и е образец на народната реч на готите, претворена върху пурпурни страници със златни и сребърни букви. Величието на готския владетел се засвидетелства от факта, че Теодорих е прототип на Дитрих фон Берн в старогерманския епос “Песента на нибелунгите”. Дитрих е един от найсмелите рицари в сагата, заедно с Hildebrand, Waltharius (Walter), Gunther и Hagen.

Местоположение

Надморска височина: 50 m GPS координати: 43°36’49” С.Ш. и 25°23’31” И.Д.

Източници

Теофилов, Р. Римски градове в България. София, 2007 г.
                            http://sever.bg/Античен-град-Нове_l.od_i.32431.html посетена на 16.02.2012 г. в 11.22 ч.
                            http://www.svishtov.bg/tab_detail.php?id=37

Обекти в БългарияОбласт В. ТърновоОбщ. СвищовСевероизточна Б-я

Comments are disabled.