Гр. Свищов – укрепен град Нове

Гр. Свищов - Нове

Западна порта на кастел Нове


70 / 100

Описание и история

Античен и късноантичен укрепен град Нове/Novae се намира на 4.13 km източно по права линия от центъра на град Свищов. През 45 г. на това място възниква лагер, в който е настанен VIII-ми Августов легион, който идва от Панония. Той е трябвало да пази не много високия десен дунавски бряг и най- вече удобната за форсиране долина на малката рекичка Дермен дере. Точно тук през 250 г. готите форсират река Дунав. Много по- късно по време на Руско- турската война от 1877-1878 г., руските войски преминават Дунав именно тук. През 69 г. VIII-ми Августов легион напуска Мизия и на негово място тук е настанен I-ви Италийски легион.

Тук е построен лагер Нове, който е заемал площ от 177 дка. Първоначално крепостната стена била изградена от дървена палисада върху вал, висок 2.5-2.6 m. Пред него е имало ров с размери 4.5 m широчина и 1.8 m дълбочина. По- късно в края на столетието, Нове вече имал каменна защитна стена с вътрешни кули и вътрешни стълби към платформата горе. В края на III век било изградено и източното разширение, обхващащо площ от 100 дка. Нове е имал големината на “Улпия Ескус”. В края на III и началото на IV век военният лагер постепенно се разраства и се превръща в крепостен град със смесено военно и цивилно население. Тогава се построяват външните U-образни кули. Те са с дебелина на стената от 2.85 m. Освен каменно- тухленото лице на кулата, по- голямата част от нея е направена от тухли, споени с голямо количество жълт хоросан. Благодарение на анализа на стратиграфията и на намерените находки, късната външна кула на южната крепостна стена може да се датира около средата на IV век, най- вероятно по времето на император Констанций II (337-361 г.).

Разквартируваните в Нове легиони участват в редица победни сражения, между които войната на император Траян с даките и походите на владетелите от династията Севери на изток. В края на VI и началото на VII век градът е център на отбраната на византийската армия срещу постоянните атаки на славяни и авари.

По време на дългата си история Нове е посещаван от някои от най- известните римски императори: Траян (98-117 г.), Адриян (117-138 г.), Каракала (198-217 г.). Има предположения, че император Максимин Трак (235-238 г.) е роден в Нове. След Миланския едикт на император Константин християнството става пълноправна религия в Римската империя. Този момент се отразява в изоставянето на старите езически храмове и създаването на нови култови сгради – църкви и базилики. Нове е епископски град през V-VI век. Могат да се видят сгради, свидетелстващи за масови покръствания на готите- първите християнизирани германски племена. Великото преселение на народите внася поврат в развитието на античния свят. За няколко века картата на Европа се променя из основи, появяват се и изчезват многобройни племена и народи. Един от тези народи е готският. В продължение на десетилетия Нове е център наготските федерати в римската империя. Като основен граничен пункт на империята на североизток, Нове е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по- късно Византия. Първите готски нашествия в Мизия са от първата половина на III век. В 250-251 г. готският вожд Книва нахлува в балканските провинции, превзема столицата на провинция Тракия “Филипополис” и разбива войските на Деций, който става първият убит в сражение римски император. По време на същия поход въпреки обсадата на Нове от войските на Книва, крепостта успешно се защитава и не пада в ръцете на готите. През следващите десетилетия следват още няколко готски нашествия в Мизия. В 376 г. те получават статут на федерати и се заселват в границите на Римската империя с разрешението на император Валент. Същите тези федерати организират нееднократно бунтове, като за дълъг период от време стават пълновластни господари в провинциите Мизия, Тракия, Хемимонт и Македония. Най- успешният водач на подобни бунтове е Аларих I, издигнат от тракийските готи и други германски племена за крал, който в 410 г. превзема за пръв път сърцето на античния свят Рим. От средата на IV век готи- християни се заселват в Долна Мизия след като започват гонения на християни в готските земи на север от Дунава. Техен епископ и водач е Вулфила, който създава готската азбука и превежда за пръв път Светото писание на готски език. Вулфила е мисионер и покръства не само готи, но и други жители на местните територии, участва в няколко вселенски църковни събора и е един от видните поддръжници на арианството. Мизийските готи са първите покръстени представители на германски племена и създават почвата за християнизация и на други германски племена – гепиди, вандали, руги.

Остготите се появяват на територията на Римската империя през V век, когато под натиска на хуните преминават през река Дунав. В балканските провинции се разполага компактно население от източни готи, присъединили се към своите западни братя, заселили се тук преди век- два. След 456 г. готите формират кралство в Панония, обединявайки бивши хунски остготи и вестготи под предводителството на Тюдемир. Към 473 г. панонските готи се преместват в Македония, където на мястото на починалия Тюдемир за водач е избран синът му Теодорих, по- късно известен като Теодорих Велики. Той повежда своите хора към Долна Мизия и прави нов опит за образуване на кралство в 474-476 г. Поради благоприятното стратегическо положение Теодорих избира Нове за своя резиденция и столица на готското кралство в периода от 476 до 488 г. В 483 г. Теодорих е признат за армейски генерал и патриций от император Зенон, а следващата година е избран за консул и е дарен с крайдунавска Дакия и части от Долна Мизия. От Нове Теодорих води преговори с “Константинопол”, постигайки договореност да господства и да представлява императора в Рим, ако победи завзелия по-рано вечния град “Одоакър”. Така в 488 г. оттук започва знаменития поход на Теодорих към Рим, завършил с падането на Западната римска империя под управлението на остготския владетел. Готите разтърсват устоите на римската империя и пишат световната история, а балансираното и мъдро управление на Теодорих Велики се оценява от редица анализатори като светъл лъч в тъмното средновековие. В продължение на около век център на новата готскоиталийска държава е Равена- най-разкошното и бляскаво кралство на готите. На Теодорих историята дължи легендарната Библия на Вулфила, безценен паметник на готската писменост- най-старата немска азбука и на християнизацията на немските племена. Библията на Вулфила (Codex Argenteus), съхранявана днес в Упсала (Швеция), е копие на превода на готския епископ от времето на готското кралство в Равена и е образец на народната реч на готите, претворена върху пурпурни страници със златни и сребърни букви. Величието на готския владетел се засвидетелства от факта, че Теодорих е прототип на Дитрих фон Берн в старогерманския епос “Песента на нибелунгите”. Дитрих е един от найсмелите рицари в сагата, заедно с Hildebrand, Waltharius (Walter), Gunther и Hagen.

Местоположение

Надморска височина: 50 m GPS координати: 43°36’49” С.Ш. и 25°23’31” И.Д.

Литература

Теофилов, Р. Римски градове в България. София, 2007.
Сарновски, Т. Укрепителната система на Нове. – В: Археологически открития и разкопки през 2015. София, 2016.
Томас, А. Археологически проучвания на укрепителната система и сондажи в разширението на Нове. – В: Археологически открития и разкопки през 2016. София, 2017.
Информация за Нове (Достъп: 16.02.2012).
Информация за Нове (Достъп: 16.02.2012).

Видео

План

Гр. Свищов - Нове

Античният Нове

Comments are disabled.