Описание и история
Средновековна крепост Голямо Пирдопско кале се намира на 4.7 km югозападно по права линия от центъра на град Пирдоп. Тя е издигната на възвишение на десния бряг на река Тополница, обиколено от изток, юг, запад и северозапад от меандрите на реката. Хълма е значително по- ниско разположен от околните върхове, но е бил единствено достъпен от североизток през много тясна седловина, която го свързва с останалата част от масива. Склоновете на хълма са много стръмни и завършват с 20-30 m отвесни скали, които се мият от водите на реката. Крепостта издигната на хълма е била една от най- добре запазените твърдини до наши дни. Тя има неправилна форма с площ от 3.5 дка и максимални размери 110х44 m. Крепостните стени следват конфигурацията на терена и са издигнати пред ръба на венеца, като са подпрени на склона. По този начин крепостта е била защитена от опити за подкопаване. Дебелината на стените варира от 1.1 до 1.55 m и са градени от плочести камъни, споени със здрав бял хоросан. В югозападния участък стената е запазена в пълната си височина от 10 m включително и зъберите. Северозападния участък според П. Мутафчиев, е бил напълно разрушен и се проследявал във вид на разсип. Според запазена топография на терена, обаче е по- вероятно от тази страна да е нямало преградна стена поради отвесните склонове. Главния вход на крепостта е бил от единствено достъпната северна стена. Нейната дължина е едва 20 m и освен портата в нея, включва и голяма петоъгълна кула, която го е охранявала от изток. Кулата е била запазена на височина 2.5 m. Освен тази кула по протежението на куртината са издигнати още две кули. Едната е с полукръгла форма и е разположена на югоизточната стена, а другата е с квадратна форма и се намира в югозападния ъгъл на крепостта. На южната стена, в близост до квадратната кула е разположена малка потерна след която, води тясна пътека до реката. Тази пътека е стигала до мост на реката, през който се е осъществявал контакт със съседно разположената крепост „Малко Пирдопско кале“. Вътрешността на крепостта е била гъсто застроена. За голямо съжаление, днес този добре запасен свидетел на българското, средновековно, крепостно строителство се намира на дъното на хвостохранилище „Калето“ на рудник „Медет“. Дали обектът е бил разрушен при запълване на хранилището или е само затрупан, днес няма особено значение, защото изваждането на крепостта на бял свят би била изключително скъпо и практически невъзможно мероприятие.
Местоположение
Надморска височина: 650 m GPS координати: 42°39’31” С.Ш. и 24°09’51” И.Д.
Източници
Мутафчиев, П. Стари градища и друмове изъ долинать на Стрьма и Тополница. София, 1915
К. Василев
Планове
К. Василев
