Описание и история
Тракийско, антично и средновековно, укрепено селище Урумджа сърта се намира на 3.99 km източно по права линия от центъра на град Опака. Селището се намира между двете крепости- „Голямото“/“Виново кале“, което се намира на 828 m на югозапад и „Малкото“/“Урум кале“, което е от североизток и пряко граничи с „Урумджа сърта“. Трите обекта са от един и същи период и представляват единна крепостна система.
Южната крепостна стена на „Малкото кале“ е северна за Урумджа сърта, а от югоизточната кула на „Малкото кале“ (североизточна за селището), започва източната защитна линия на селището. От север, запад и юг склоновете на платото са много стръмни и високи. Обекта е най- достъпен от изток, където е издигнат вал с изкопан широк и дълбок ров пред него. На валът е имало крепостна стена.
Източната защитна линия е дълга около 212 m, като в северната си част има една лека чупка. Дължината на чупката е около 40 m и на северозапад свършва в югоизточната кула на „Малкото кале“. Цялата защитна линия е широка около 20 m. Около средата на линията се забелязва могилообразно разширение, което е представлявало вероятно полукръгла кула. Може би тук е бил входът.
На югоизточния ъгъл на Урумджа сърта стената става двойна. Тя образува малък бастион, заключен между двете стени. Той е с неправилна, трапецовидна форма с приблизителни размери 70х40х45х40 m. След него двете южни стени продължават паралелно на запад, като външната върви по ръба на възвишението, като следва конфигурацията на терена.
За пълно изследване на укреплението трябва да се отдели един ден. По- голямата част от вътрешността в момента е нива и се обработва. Формата на крепостта е неправилна. Максималните размери са 630 m в посока изток- запад и 278 m в посока север- юг.
Най- високата част е от западната страна, където дълбока 230 m и широка 700 m пропаст разделя „Голямото кале“ от Урумджа сърта. Северната защитна линия на селището не е изследвана.
Mестоположение
Надморска височина: 396 m GPS координати: 43°26’39” С.Ш. и 26°12’51” И.Д.
Литература
Станев, П., Ив. Атанасов, Ст. Станев. Антични и средновековни селища, и крепости в Поповска и Опаченска общини. София, 2000.
Дремсизова- Нелчинова, Цв., Г. Гинев, Ил. Ангелова и др. Археологически паметници в Търговищкия район. София, 1991.
Торбатов, С., Т. Стоянов. Теренни обхождания на Поповските и Зараевските височини, Североизточна България. – В: Археологически открития и разкопки през 2009. София, 2010.
Автор: М. Гърдев