Описание и история
Тракийска, антична и средновековна крепост Малкото кале/Урум кале се намира на 3.99 km източно по права линия от центъра на град Опака и на 1.24 km североизточно по права линия от „Голямото кале”. Има неправилна форма, съобразена с конфигурацията на терена. Служила е като цитадела на голямото, укрепено селище „Урумджа сърта“, което се намира южно до обекта. Приблизителните му размери са 150 m в посока север- юг и 108 m в северната по- широка част, в посока изток- запад.
От север и запад склоновете на Малкото кале са високи и стръмни. Мястото е най- достъпно от изток и юг. От изток и запад възвишението е ограничено от суходолия, а от север- от река, която извира под укреплението. От изток и юг има издълбан дълбок и широк ров, без бегма. След него е изграден широк вал, на който е издигната крепостната стена. От запад склона на възвишението в горната си част изкуствено е направен почти отвесен.
Крепостната стена е минавала по ръба на възвишението, която е почти изцяло унищожена. От север, където склонът е най- висок, вероятно защитата се осигурявала от дървена палисада, или крепостната стена е била съборена още по времето на Шкорпил. Северната линия е дъгообразна и е дълга около 130 m. От изток крепостната стена е дълга около 111 m и в югоизточния ъгъл завършва с кръгла кула. От нея започва източната, крепостната стена на селището „Урумджа сърта“.
От юг крепостната стена на Малкото кале е дълга около 50 m и в югозападния ъгъл също завършва с една кръгла кула. Западната стена на около 50 m от югозападния ъгъл прави чупка на запад под прав ъгъл. Чупката е дълга около 10-13 m, като тук се е намирал входа на обекта. След чупката западната стена продължава на север, на разстояние още от около 80 m. През портата се е слизало в долината на река Черни Лом и се е излизало за вода до извора, който е на северния склон на възвишението.
Цялата площ на Малкото кале е залесена с борчета, орехи и храсти. Крепостта е била гъсто застроена. Забелязват се множество иманярски изкопи. Установено беше, че планът на К. Шкорпил достоверно отразява останките от укрепителни съоръжения. По ръба на терасата от северната страна има дълбоки иманярски изкопи, които разкриват дебел културен пласт. Фортификационните каменно- землени валове са изградени от ломени камъни и червеникава пръст. Възможно е и да са разсипи от каменни зидове.
Добре се вижда на терена и отделящата се от югоизточния ъгъл на Малкото кале диатейхизма, която прегражда платото до стръмния му южен склон. Тя защитава откъм единствената достъпна страна обширно селище (с площ над 100 дка). Керамичният материал от укреплението е почти изцяло от късножелязната епоха. Очевидно става дума за един значителен селищен център от тази епоха, с обособено укрепено ядро от около 12 дка.
От малкото керамични фрагменти от късноримския период, намерени в цитаделата, може да се заключи, че и тя е била използвана по това време като убежище. В западната част на селището са намерени и няколко фрагмента от периода на Първото българско царство. Трите обекта- “Голямото кале”, Малкото кале и селището „Урумджа сърта“ са от един и същи период и представляват единна крепостна система.
Местоположение
Надморска височина: 385 m GPS координати: 43°26’47” С.Ш. и 26°12’50” И.Д.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв., Г. Гинев, Ил. Ангелова и др. Археологически паметници в Търговищкия район. София, 1991.
Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914.
Торбатов, С., Т. Стоянов. Теренни обхождания на Поповските и Зараевските височини, Североизточна България. – В: Археологически открития и разкопки през 2009. София, 2010.
Автор: М. Гърдев