Описание и история
Османска крепост Ловеч е създадена по време на Руско- турската освободителна война 1877-1878 г. На 5 юли 1977 г. градът е освободен от руската армия. На 15 юли същата година османската армия си го връща. Осман паша осъзнавайки стратегическото положение на града решава да го удържи на всяка цена.
Османския гарнизон в Ловеч е под командването на Рифат паша, който нарежда да се строят редути, окопи, траншеи и други отбранителни съоръжения. Генералът превръща града в крепост. Неговия гарнизон е с численост 8000 офицери и войници и шест оръдия. За превземането на крепостта, руснаците отделят 22693 офицери и войници и 98 оръдия.
Командващ е генерал- майор Александър Имеретински. На 20 и 21 август руските части успяват да заемат позиции около града. На 22 август, руската войска се разделя на два отряда- ляв и десен. Командири на отрядите са генерал- майор Михаил Скобелев и генерал- майор Владимир Доброволски. Резервът е командван от генерал- майор Карл Енгман.
Сутринта на 22 август двата отряда атакуват османските позиции при Л0веч на източната страна на река Осъм. Дясната колона овладява османските укрепления на височината „Синан тепе“, а лявата колона- на височината „Стратеш“/“Рижата височина“. До обяд източните укрепления са превзети.
Руската армия се прегрупира и слетобяд преминава на левия брягна река Осъм. След това веднага атакуват най- голямото османско укрепление „Червен бряг“ и след ожесточен бой го превземат. Оцелелите османски части отстъпват към Плевен и се присъединяват към армията на Осман паша. От тях той сформира два пехотни батальона.
Осъзнавайки стратегическото значение на Ловеч, на 22 август Осман паша напуска Плевен c 20 пехотни батальона и 3 артилерийски батареи, но спира за нощувка в село Ралево. Останалите в града османски части, които се съпротивляват, са победени и Ловеч пада.
На 23 август е предотвратен опита на Осман паша да атакува току що превзетия град. Освен отряда на генерал- майор Александър Имеретински в борбата се включват още два сборни отряда с командири полковник Александър Ребиндер и полковник Владимир фон Лауниц. По този начин пада османска крепост Ловеч.
Османската армия губи 4200 офицери и войници. Руските загуби са 1632 офицери и войници. Крепостта е имала 5 малки укрепления на източния бряг и две големи на западния. Има вероятност редута на височина Кота 385.8 да е оставен празен и да не е участвал в сраженията за града.
Източната защитна линия на османски Ловеч се е състояла от следните редути, посочени от юг на север: Стратеш/Рижата височина, №1/Кота 266.02, №2/Кота 261.5, №3/Синан тепе, №4/Кота 220.3.
Западната защитна линия се е състояла от позиция Кота 385.8 и позиция Червен бряг, състояща се от два редута и множество редани, траншеи и др.
Местоположение
Редут Стратеш/Рижата височина: Надморска височина: 328 m GPS координати: 43°08’05” С.Ш. и 24°43’44” И.Д.
Редут №1/Кота 266.02: Надморска височина: 266 m GPS координати: 43°08’19” С.Ш. и 24°44’03” И.Д.
Редут №2/Кота 261.5: Надморска височина: 261 m GPS координати: 43°08’40” С.Ш. и 24°44’10” И.Д.
Редут №3/Синан тепе: Надморска височина: 265 m GPS координати: 43°08’56” С.Ш. и 24°44’02” И.Д.
Редут №4/Кота 220.3: Надморска височина: 220 m GPS координати: 43°09’23” С.Ш. и 24°44’10” И.Д.
Редут Кота 385.8: Надморска височина: 385 m GPS координати: 43°07’27” С.Ш. и 24°41’56” И.Д.
Редут Червен бряг: Надморска височина: 234 m GPS координати: 43°08’59” С.Ш. и 24°42’27” И.Д.
Литература
Бръняков, Б. Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877-1878 г. Ловеч, 1928.
Генов, Ц. Освободителната война 1877-1878. София, 1978.
Георгиев, Г. Освободителната война 1877-1878. София, 1986.
Автор: М. Гърдев
План
No comment