Гр. Крън – крепост Крън

Гр. Крън - крепост Крън

Общ изглед на крепост Крън


75 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Крън се намира в местността „Калето“, на 2.84 km северно по права линия от центъра на град Крън, източно от течащата през “Крънския проход” река Дереазлъ. Тя е разположена върху добре защитена скална тераса с надморска височина 720 m, намираща се на билото на рида „Сиврията“, в най- югозападната му част на южните склонове на Стара планина.

Терасата на която се издига е със значителен наклон на юг и с обща денивелация 25 m. От север и запад склоновете са скалисти и отвесни, с непристъпна височина от 40-50 m, поради което от тези страни не е имало укрепяване. Най- достъпна е от изток през седловина, която я свързва с останалата част от масива.

Твърдината има неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена, с максимални размери 122х103 m и общата площ от 9.3 дка. Крепостни стени са построени от изток и юг. Те са градени от местен, ломен камък споен с бял хоросан. Стилът на строителство на стените е „opus emplectum“, състоящ се от добре обработени и подредени лица от среден и големи камъни и блокаж, между тях от по- дребен камък обилно споен с хоросан. Камъните от лицата са подредени почти в прави линии.

Дебелината на стените е 1.5 и 1.8 m, като по- дебелите куртини са изградени от изток и юг, а по- тънките от югозапад, където терена пред тях е трудно достъпен. Днес от крепостните стени над земята са запазени само няколко малки участъка от източната и южната куртини, достигащи височина до 2 m. От всички останали страни те се проследяват под насип.

Крепост Крън е била обиколена с единична крепостна стена. Ат. Попов след терени проучвания през 1966 г., представя схема на укреплението с двойна куртина от юг и югозапад, но на терена втора стена не се забелязва. При разкопки извършени от Т. Овчаров през 1978 г., категорично е отхвърлена версията, за двойна крепостна стена от тези страни. От вътрешната страна на южната и югозападната куртини се простира една редица от помещения, които ги използват за опора. Северните стени на тези помещения правят една обща и сравнително равна линия, успоредна на куртините, която на терен много наподобява втора крепостна стена. Имено стените на тези помещения са заблудили Ат. Попов, че укреплението е имало двойно укрепяване от юг.

Укреплението е било съоръжено с общо три броя крепостни кули. Две от тях са изградени на по- достъпната източна стена, а една се намира на ъгъла между южната и югозападната стени.

Първата от крепостните кули на източната стена, се издига в средата на куртината и е външна за нея. Тази кула е с правоъгълен план и внушителни размери от 9.9х5.25 m. Всичките ѝ външни стени са с дебелина от 1.8 m, само западната стена е с дебелина 0.8 m. Кулата е била полуоткрита, подобно на тази в крепостта „Червен“. Западната ѝ стена е била с височина едва 3 m и е служила да затваря приземният етаж, който е бил оформен като щерна, събираща 60 m3 вода. Тази щерна се е пълнила от два източника.

Единият се намира във вътрешността на обекта, чийто северозападни територии са значително по- високо разположени от терена на кулата. От тази страна се е събирала дъждовна вода и по изграден глинен водопровод е довеждана до щерната. Останки от този тръбопровод са разкрити под входа на приземието на кулата.

Вторият източник на вода е бил извор на източният склон на рида „Сиврията“, който се намира около 500 m от твърдината, на доста по- висока кота. Изворът е бил каптиран и добре замаскиран, а водата от него е довеждана до щерната по глинен тръбопровод вдълбан в скалистият терен.

За да не се допусне преливане, при запълване на целият обем на щерната, под южната стена на кулата са били прокарани три глинени тръбопровода, които са отвеждали излишната вода от водохранилището.

Втората крепостна кула на източната стена е разположена в най- северният ѝ край, на около 16 m от първата кула. Тя се намира на най- достъпният подход към крепостта. Тази кула за сега не е разкопавана и останките ѝ днес се проследяват във вид на голям насип. По вида му може да се предполага, че тя е била с петоъгълна или шестоъгълна форма и също е имала внушителни размери. Основното ѝ предназначение е било да отбранява подхода към твърдината и да защитава главният вход в крепост Крън, който е оформен между двете крепостни кули. За сега този вход е само маркиран от археолозите, но не е разкопаван.

Третата кула на укреплението е разположена в най- западният край на южната стена, на около 40 m от югоизточният ъгъл, точно преди стика ѝ с югозападната стена. Тази кула има полукръгла форма с диаметър 3 m и дебелина на стените 1 m. Днес от нея на терена се забелязва само част от западната дъга на стената ѝ. От останалите страни останките са напълно заличени.

На южната крепостна стена, на 6.2 m от югоизточния ъгъл на крепостта, е съществувала втора порта с ширина 3.7 m. Необходимостта от този вход в даден исторически момент е отпаднала и той е бил зазидан. Стената с която е преграден отвора е с дебелина от 1.6 m и за по- добрата ѝ устойчивост в западният ѝ край е бил издигнат контрафорс.

В югозападния край на укреплението, на 3.5 m от вътрешното лице на крепостната стена, археолозите са разкрили второ водохранилище. То е с размери 3.8х9.3 m и стените му са запазени на височина от 1.5 m. Пода на помещението е изсечен в скалистата тераса и подобно на водохранилището в източната кула, е обилно обмазан с хидрофобен хоросан.

На северозападната страна на твърдината, от към отвесният скалист склон, се забелязва изсечен между скалите проход. Много е вероятно това да е таен излаз от крепостта Крън, който е бил умело скрит между отвесните скални групи и се е спускал в подножието на възвишението, като е достигал реката.

Вътрешността на укреплението не е била много застроена. Следи от строителство се забелязват само покрай крепостните стени. Този факт предполага, че обекта се е ползвал като убежище за населението на средновековният град Крън, който се намира в подножието му, от двете страни на реката. Вероятно в твърдината е имало само малък гарнизон, който да поддържа укрепленията и да извършва наблюдение на долината.

В североизточният ъгъл на крепостта, зад втората кула, са локализирани три пещи с множество останки от желязна шлака. По всяка вероятност пещите са използвани за производство и поправка на оръжия.

При разкопките, освен средновековният археологически пласт от XII-XIV век е разкрит и богат късноантичен пласт от периода V-VII век. Той основно е представен от наличието на голямо количество строителна и битова керамика. За сега не са правени системни разкопки на обекта и късноантичната, укрепена линия не е проучвана. От средновековието са намерени много артефакти, като сред тях най- голямо впечатление прави медна гривна с ювелирно изпълнение, открита при разкопките на вътрешното водохранилище.

На основание проведените проучвания на обекта може да се обобщи, че крепостта Крън е възникнала през V век с цел защита на околното население при нападение и контрол на пътищата в региона. Единият от тези пътища е второто, южно разклонение на „Верейския друм“, който минава покрай твърдината. Той носи имената „Средният път“, „Казак йолу“ и „Демирдеш“/“Демирдаш“, „Железният път“. Друга комуникация, която е била под прекият контрол на обекта, е пътя от „Сердика“/“Триадица“ за „Анхиало“ и „Месамбря Понтика“. През късната античност укреплението и отсрещно разположената твърдина „Мезидева“, в местността „Градовете“, са фланкирали пролома на река Дереазлъ. Двете крепости са превзети и опожарени през VII век по времето на аваро-славянските нашествия.

За разлика от твърдината в местността „Градовете“, скалната тераса на старата крепост Крън е била укрепена отново през XII век, когато сепаратизма в средновековните държави и постоянните военни конфликти карат населението да търси по сигурни убежища.

П. Гатев и Кр. Стефанова споменават, че крепост Крън е отново заселена през IX век. Техните предположения според нас не са точни, тъй като те ги дават само на основание разкопки проведени в град „Крън“. Градът за разлика от твърдината вероятно е основан през IX век когато Българската държава е в апогея си. Държавната граница е далеч на югоизток, а българските армии са господари на Балканският полуостров. По това време градът не се е нуждаел от крепост- убежище за населението.

Нападението на киевският княз Светослав над България и последващата уж помощ от император Йоан Цимисхи за справяне с руската заплаха, е всъщност един добре премерен, добре организиран и изненадващ, двоен удар на Византия с цел унищожаване на Българското царство. В рамките на тази светкавична византийска експанзия в 971 г., никой не е имал време да строи нови укрепления и в крайна сметка източна България попада под византийска власт. Въпреки героичните битки на комитпулите и цар Самуил през следващите 40 г., градът и околните територии остават под тази власт до 1196 г., когато те са върнати към България от цар Иван Асен I. Именно поради тази причина, началото на повторното обитаване на крепост Крън следва да се отнесе към първата половина на XII в., когато Византия изпада в продължителен упадък и сепаратизма между аристокрацията започва да се засилва. Това се потвърждава и от сондажните разкопки проведени през 1978 г. от Т. Овчаров, където не са открити материали, можещи да бъдат датирани в периода между VII и XII век.

Твърдината и градът са споменавани многократно в историографията. От нея ни е известно, че след поражението в “Тревненския проход” през 1190 г., остатъците от разбитите византийски войски водени от император Исак II Ангел се оттеглили в Крън и оттам продължили към „Верея“/“Боруй“/Стара Загора. Шестнадесет години по- късно околностите на градът, заедно със земите около „Боруй“ са пострадали сериозно от наказателния поход на латинският император Анри през 1206 г.

По- късно, през 1230 г., крепостта Крън и градът са посочени, като областен център в грамота на Цар Иван Асен II. Твърдината е спомената и в поемата на Мануила Фил като един от опорните пунктове, който е превзет от простратор Михаил Глава при похода му срещу цар Ивайло.

Предполага се, че Крън е родово владение на Тертеровци, като свидетелство за това е фактът, че по времето на цар Теодор-Светослав Тертер, областта е оставена под прякото ръководство на чичо му деспот Елтимир/Алтимир. В даден момент, доверието в чичото на царя е толкова голямо, че към Крънското деспотство са придадени и крепостите „Лардея“ при с. Терзийско и „Диампол“/ Ямбол с прилежащите им земи и това е най- голямото  разширение на областта.

Последното известие за града в историческите извори е от едно писмо на папа Бенедикт XII (1334-1342) до майката на цар Иван Александър, в което я нарича херцогиня на Крън. Кога и как десподството минава в ръцете на новата управляваща династия не е ясно предвид това, че родовото владение на Шишмановци е „Ловча“/Ловеч.

Каквато и да е историята, сигурно е едно, че укреплението е служило добре през смутните години между XII и XIV век до 1371 г., когато османският нашественик го превзема и унищожава. Местна легенда разказва, че твърдината е била превзета от османците след дълга обсада и едва след като нашественика успял да прекъсне водоснабдяването.

Друга легенда разказва, че когато се появили османските орди населението на града се укрило в крепост Крън, но и там не било вече сигурно. Поради това всички взели решение да избягат на север в планината. Решили да тръгнат през една нощ с изгрева на луната, но преди това османците си послужили с хитрост. Те събрали много кози от околностите и на рогата им закрепили запалени свещи. След това, подкарали голямото стадо към твърдината. Защитниците, като видели толкова много светлини, ги помислили за огромно, османско войнство подготвено за атака. Виждайки тази огромна сила, те взимат решение да се предадат и всички биват посечени от завоевателя. До днес имената на съседните местности, като “Кемикев дол”/”Костен дол” и “Канлъ бунар”/”Кървав извор” свидетелстват за това, къде са били хвърлени труповете на защитниците и къде са били измити кървавите ятагани. А долинката, от където се е появило злочестото стадо и до сега се нарича „Хай ду-ду“ (Възглас с който овчари подвикват на стадата кози).

Местоположение

Надморска височина: 720 m GPS координати: 42°41’31” С.Ш. и 25°23’01” И.Д.

Източници

Чулпанов, Б. Каменните щитове. София, 1989
Попов, А. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982
Овчаров, Т. Крепостта „Калето“ при с. Крън, Старозагорски окръг. Археология 1978 г. София, 1978
Горанова, Кр. Тракия през българското средновековие. София, 2002
Гатев, П. Янков, Д. Караниколова, М. Разкопки на средновековен град Крън. АОР през 1979 г. София, 1980
Гатев, П. Стефанова, Кр. Проучвания на средновековния град Крън. АОР през 1985. Велико Търново, 1986
Велков, В. Крепости и пътища. София, 1965
К. Василев
М. Гърдев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/KYtvn7W6APPFtC4Z9
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/10/blog-post_14.html
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/02/blog-post_71.html?spref=fb&fbclid=IwAR1EiE7K4nQomVV2-zrSv2wfiiN18BeO70cEV0naQXO7DTwHq_J5HSd9wKE

Гр. Крън - крепост Крън

Чат от източната крепостна стена на крепост Крън

Планове

К.Василев

Гр. Крън - крепост Крън

Принципно реален план на крепост Крън по Т. Овчаров

Гр. Крън - крепост Крън

Почти напълно неверен план на крепост Крън по Ат. Попов

Общ. КазанлъкОбекти в БългарияОбласт Стара ЗагораЮгоизточна Б-я

Comments are disabled.