Гр. Крън – крепост Мезидева

крепост Мезидева

Североизтоната стена и източната кула на крепост Мезидева


75 / 100

Описание и история

Тракийска, антична и късноантична крепост Мезидева се намира на възвишението „Градовете“, на 3.47 km северозападно по права линия от центъра на град Крън. Изградена е на билото на височина с формата на пресечен конус, върху кръгловата заравнена тераса. Височината е със стръмни склонове на юг, запад и изток, като от последните две страни, допълнително е ограничена от дълбоки суходолия. Най- достъпна е от север по билото на височината през широка седловина, която го свързва с останалата част на планинския масив.

Първоначално на този хълм траките са има укрепление, което при последвалите строежи е изцяло унищожено. За това укрепление говори и тракийското име на обекта, а именно- Мезидева.

Твърдината е с неправилна, правоъгълна форма с максимални размери 85х55 m и площ от 4.1 дка. Тя има ориентация югозапад- североизток, а теренът ѝ е с лек наклон на юг. Мезидева има три строителни периода, в които са използвани различни стилове на градеж на стените. Крепостните стени построени през вторият строителен период, от началото на IV в., са изпълнени в стил „opus mixtum”. Те имат дебелина от 1.8 до 2 m и са градени от добре обработени камъни, редуващи се с пояси от по пет реда тухли, споени с бял хоросан.

През третият строителен период, кастела Мезидева придобива вида, в който е позната и днес. Тогава са построени единични крепостни стени от всички страни с изключение на север, където е изградена още една крепостна стена- протейхизма. Тя е издигната на разстояние от около 10-11 m пред основната крепостна стена, по ръба на венеца на заравненото било и е със същата дебелина.

На северозападната страна на протейхизмата е локализиран проход с ширина 2 m, ситуиран между нея и основната крепостна стена. Най-вероятно там е бил оформен вход във втората стена, който е защитаван от малък бастион издигнат зад самия проход, вътре в ограденото пространство. След направените археологически проучвания, в тази част на Мезидева е установено, че в рамките на няколко десетки години пространството между двете стени е било застроено с жилищни и стопански сгради, подобно на вътрешността ѝ.

Крепост Мезидева е била съоръжена с общо три крепостни кули. Две от тях са изградени на северната основна, крепостна стена, като едната е играла централна роля в защитата на укреплението. Тя е издигната на най- високата точка на възвишението, почти в средата на северната стена и има размери 8х6 m. Втората кула е разположена в източния ъгъл на североизточната стена на Мезидева и има ромбовиден план с вътрешен ъгъл от запад. Размерите ѝ са около 7х4.5 m. Третата кула е била изградена, почти в средата на южната стена. Тя има правоъгълен план и приблизителни размери 7х3.8 m. Тази кула, за разлика от другите две, не е разкопавана от археолозите. Местоположението и структурата ѝ са били разкрити на скоро от иманярска дейност.

По източната стена на крепост Мезидева, която е изцяло разкрита от археолозите, крепостни кули не са изграждани. Южната и западната крепостни стени не са разкопавани, с изключение на един малък участък, на западната куртина, намиращ се на 28 m от югозападният ъгъл на твърдината. От тези страни крепостните сени се проследяват под насипи, като само на отделни места иманяри са разкрили структурата им. Въпреки че крепостната стена от запад не е проучвана, след оглед на трасето ѝ, може с да се предполага, че крепостни кули и там не са изграждани. Вероятната причина за това е, че от изток и запад склоновете на височината са много стръмни и стените не са имали нужда от допълнителна защита.

Главният вход в Мезидева е бил от запад, в малкия участък разкрит от археолозите. Той има ширина около 1.8 m и е бил затварян от двукрила врата. Портата е била защитена, непосредствено от юг и север само от два „зъба“ издаващи се пред куртината, които представляват малки плътни бастиони с размери около 1.8х1.8 m, разположени перпендикулярно на стената. Вътрешността на Мезидева е била много, гъсто застроена, като на терена са разкрити множество сгради градени от добре подредени по лица камъни споени с кал. Покривите им са били дървени и покрити с тегули, а прозорците им са били остъклени. Различните групи от сгради са обиколени с дълги и тесни улички с ширина между 1 и 1.3 m, проследяващи се от северозапад на югоизток.

В този вид укреплението е просъществувало до началото на VI в., когато е било превзето и опожарено. След това по време на грандиозната строителна дейност на Юстиниан I в средата на VI в. стените на твърдина Мезидева преминават през трети строителен период. По това време порутените крепостни стени са били поправени. Градежът на всички поправки по тях, е изпълнен в стил „opus emplectum” от добре подредени по лица камъни с блокаж, между тях, от по- дребен камък, споени обилно с бял хоросан. Североизточно от Мезидева, през седловината която отделя височината, още през първият строителен период, е бил издълбан дълбок ров. В основата си той е широк 2 m, а стените му стръмно се разширяват в двете страни, на юг и север.

По терена на обекта се намират множество фрагментни от керамика, а при разкопките са намерени монети от IV до VII в., като най-късната от тях е от император Маврикий (582-602 г.). Намерен е и напълно запазен заедно с капака, голям късноантичен питос, който е служил за съхранение на зърно. В по- дълбоките пластове на терена са разкрити останки и артефакти от античния период. В близост до основната стена, през 1985 г., е намерена тухла с надпис „Mεζιδενє“, нанесен преди изпичането ѝ. Този надпис представлява името на укреплението- Мезидева. След възстановяване на крепостта в средата на VI в., тя просъществувала до края на VI или началото на VII в. когато отново е превзета и разрушена. Свидетелство за това е намерените около крепостните стени множество бойни, каменни топки и върхове на стрели от този период.

Покрай кастела Мезидева минават два важни пътя. Единият от тези пътища се спуска в основна посока север- юг покрай твърдината и идва от пътят по централното било на Стара планина, който обединява “Шипченският” и “Верейският” проходи. Днес, той носи имената „Бузлуджански път“ и „Крънски път“. Другата комуникация, която е била под прекият контрол на обекта, е с основна посока запад- изток. Това е античният път от „Сердика“/“Триадица“ за „Анхиало“ и „Месамбрия Понтика“, който минава южно под твърдината. Това укрепление и крепостта „Крън“, която се намира на 950 m югоизточно от него, са фланкирали пролома на река Дере азлъ, а в подножието им от двете страни на реката се намират руините на средновековния град „Крън“.

Според А. Попов тези две крепости са били важни укрепени пунктове за защита на средновековният град „Крън“. В подкрепа на своите твърдения, той пише, че в двата обекта са намерени средновековни накити и керамика. Такива обаче са намерени само в крепостта „Крън“. През 1982 г., когато излиза книгата на А. Попов „Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област“, разкопките, на крепост Мезидева, се провеждат от скоро и все още няма ясна представа, точно в кои периоди е съществувал обектът. През 1986 г., когато са проведени последните проучвания, преди 2016 г., е била разкопана близо половината от площта на обекта и тогава вече се е знаело, че той е напуснат окончателно в началото на VII в., след второто опожаряване и повече никога не е бил заселван.

Местоположение

Надморска височина: 691 m GPS координати: 42°41’48” С.Ш. и 25°22’24” И.Д.

Литература

Попов, А. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982.
Николов, Д., К. Калчев, Г. Кабакчиева. Разкопки на укрепеното селище в м. „Градовете“ при с. Крън, Старозагорски окръг. – В: Археологически открития и разкопки през 1982 г. Плевен, 1983.
Николов, Д., К. Калчев, Г. Кабакчиева и др. Разкопки в м. „Градовете“ над с. Крън, Старозагорски окръг. – В: Археологически открития и разкопки през 1983 г. Смолян 1984.
Николов, Д., К. Калчев, Г. Кабакчиева и др. Археологически разкопки в м. „Градовете“ над с. Крън, Старозагорски окръг. – В: Археологически открития и разкопки през 1984 г. Сливен 1985.
Николов, Д., К. Калчев, Г. Кабакчиева и др. Укрепено антично селище при с. Крън, Старозагорски окръг. – В: Археологически открития и разкопки през 1985 г. Велико Търново 1986.
Николов, Д., К. Калчев, Г. Кабакчиева и др. Разкопки на късноантично селище при с. Крън, Старозагорски окръг. – В: Археологически открития и разкопки през 1986 г. Разград 1987.
Динчев, В. Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезite Thracia и Dacia). -В: Разкопки и проучвания, книга 25. София, 2006.
Кабакчиева, Г. Спасителни проучвания на обект, „Антична и късноантична крепост“ в м. Градовете, землище на гр. Крън, община Казанлък. – В: Археологически открития и разкопки през 2016 г. София, 2017.
Автори: М. Гърдев и К. Василев

Видео

Снимки

Снимки на крепост Мезидева
Снимки на крепост Мезидева

крепост Мезидева

Общ изглед към хълма „Градовете“ и крепост Мезидева.

Планове

К. Василев

крепост Мезидева

План на крепост Мезидева по В. Динчев.

Comments are disabled.