Описание и история
Антична и късноантична крепост Регианум/Regianum се намира в местността “Магура пятра”, на 1.7 km източно по права линия от центъра на град Козлодуй. Изградена е на възвишение на южния бряг на река Дунав, от което е имало отлична пряка видимост до около 5 km северозападно и до около 17 km югоизточно към брега на реката. Трябва да се има в предвид, че по онова време река Дунав вероятно е стигала до самия кастел.
К. Шкорпил, който е посетил Регианум описва укреплението с квадратна форма със страни от по 100 крачки. Ъглите на твърдината са били ориентирани към посоките на света. В южния ъгъл е имало оградено правоъгълно пространство с дължина 60 крачки и ширина 30 крачки, ориентирано с дългата си страна в посока северозапад- югоизток. Автора определя заграденото пространство като “преториум”.
Крепостната стена на Регианум е била дебела 2.8 m, построена от камъни и хоросан, а фундамента на стената е бил дебел 3 m. Около обекта е имало поселение, което по възраст било аналогично на кастела. Южно от крепостта се намирал некрополът му, като той е бил разположен в ниската част под хълма.
При Регианум е намерена пътна колона с латински надпис, от който става ясно, че от укреплението до “Улпиа Ескус” са 40 римски мили. Тук са намерени интересни находки, сред които е и една бронзова позлатена фибула с гравирани върху нея образи на тримата синове на император Константин I, а именно Константин II, Констанций II и Констанс. Намерени са също и златни римски монети. В днешно време твърдината е изцяло унищожена.
Според “Певтингеровата карта” на XII мили (17.8 km) след “Камиструм”/”Цебрус” се е намирала пътната станция Регианум. След нея на VI мили (8.9 km) се е намирала пътната станция “Августе”. В “Пътеводителят на император Антонин” станция “Августе” се намира на XVIII мили (26.7 km) след пътна станция “Цебрус”. Това разстояние съвпада с отбелязаните в “Певтингеровата карта” XVIII мили между станциите “Камиструм” и “Августе”.
За пръв път селище Регианум се споменава от Клавдий Птолемей. Името се среща и в “Равенското земеописание”. Кастелът е упоменат от Прокопий като един от поправените от император Юстиниян.
Местоположение
Надморска височина: 39 m GPS координати: 43°46’48” С.Ш. и 23°44’54” И.Д.
Литература
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Маджаров, М. Римски пътища в България. Принос в развитието на римската пътна система в провинциите Мизия и Тракия. Велико Търново, 2009.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. -В: ИРАИК, 10. София, 1905.
Автор: М. Гърдев
План
