Описание и история
Тракийски тюрзис има на 7.72 km южно по права линия от центъра на гр. Копривщица. Обекта е от национално и световно значение, намиращ се в Същинска Средна гора, между градовете Стрелча и Копривщица, в район, изобилстващ от мегалитни скални светилища и крепости.Представлява укрепена резиденция на тракийски цар от ІV в.пр.н.е. Площта на резиденцията е поне 0.2 дка и е най- малко на два етажа височина. Стените са направени от големи каменни блокове с тегло около 1 тон, подредени в шахматен ред. Резиденцията е построена върху могила, която допълнително е обработвана и за разлика от всички подобни обекти, не се намира на висок връх или хълм, а в подножието на хълма непосредствено до река Стрелчанска Луда Яна. Почти изцяло е проучена външната северна крепостна стена с дължина 15 m. Основата е положена направо върху изравнения скалист терен, като е оставен и неголям цокъл. Изследвани са около 0.21 дка и се установява, че домът е бил укрепен със стена от всичките си страни. Тя е изградена от прецизно издялани каменни блокове и е дебела почти 3 m. Зидът следва конфигурацията на терена и минава по ръба на високите части на хълма. На места укрепителната стена е запазена до 6 m височина. Вътрешното оградено пространство е с дължина 25 m и ширина 11 m. Крепостната стена е строена по принципите на псевдоизодомната система и със суха зидария. Има две лица от много добре изработени квадрови блокове, а между тях е насипан пълнеж от ломени камъни. Гранитът за лицата на укреплението е местен, а къщата е строена от жълт пясъчник, какъвто в района няма. Носен е от най-малко от 10 km разстояние. Масивните дялани камъни прилепват плътно и не оставят фуги, като стените им са били допълнително обработвани. Те са дълги до 2 m, а запазената височина на зида е до 1.8 m. Преградните стени оформят две помещения-едното около 3 m широко и 10 m дълго, а другото- 5 m широко и 10 m дълго. По дебелината на стените може да се съди, че къщата е била най-малко на два етажа. Вътрешното пространство се е отводнявало чрез прецизно изработен от каменни плочи канал, минаващ през стената малко над основата.
На първото ниво е имало широко отворено помещение, зад него друго, ползвано вероятно за складиране на продукти. В него са открити отломки от големи съдове за зърно и течни храни. Двураменно каменно стълбище с площадка води към второто ниво, където вероятно помещенията са били повече. Масивни греди, измазани с глина, са разделяли етажите. Сградата е имала двускатен покрив с дълга стряха. Дъждовната вода, която се е стичала по нея, се е събирала и отвеждала в нарочно вдълбан в гранитния блок дълбок улей. Той нарочно е издаден пред фасадата, за да отвежда водата далече от основите, за да не ги подкопава. Резиденцията е разположена на скален език, защитен от едната страна от дерето на реката, а от другата- от сипей. От две страни в гранитната скала, на която стъпва градежът, е издълбан ров. Така е осигуряван камък за стените и е подсилена фортификацията. От север има още една каменна стена. В затвореното пространство между двете вероятно са били стопанските сгради и оборите. На тридесетина метра преди основната сграда на резиденцията са открити останки от друга по- малка сграда. Обработката на каменните блокове е подобна на тази при гробницата в Жаба могила. При археологическите разкопки е открит многоброен и интересен керамичен материал, който дава възможност да се докоснем до всекидневния бит на обитателите на резиденцията (тюрзиса). Намерени са множество тежести за стан, показващи, че в работилниците към резиденцията са тъкани текстилни произведения. Металните находки от проучванията са предимно от монети от края на V в.пр.н.е. до края на IV век. С най-голям номинал е сребърната монета на императрица Фаустина- съпруга на император Марк Аврелий, отсечена в периода 161-175 г. По тези факти археолозите успяват условно да установят времето на опожаряване и загиване на резиденцията, което става вероятно при нашествията в Римската империя към края на IV век. Според събраните данни изграждането на резиденцията (тюрзиса) вероятно е в края на V в.пр.н.е. След римското завоевание на Балканите през I век той е бил повторно обитаван през императорската и късноантичната епоха. Като архитектура разкритият дворец най- близко се доближава до описаните от древните автори резиденции на тракийските владетели. В последните дни на проучванията през 2007 г. е открит уникален надпис върху масивен каменен блок на старогръцки език, отнасящ се към IV в.пр.н.е. -“ITAM” (ИТАМ). След това е открит втори, който и досега не е коментиран. Вторият надпис е “САР”! Каменният блок, върху който е изсечен, е паднал на самата скална основа, от която е започнал строежът на сградата и е вътре в сградата. Археолозите са открили и оброчни плочки, които доказват, че резиденцията в същия или по-късен период е била и светилище. Маркировки и табели до Смиловене няма, ако не броим забранителната табела (!) за влизане на фронта пред самият обект.
Местоположение
Надморска височина: 795 m GPS координати: 42°34’06” С.Ш. и 24°22’25” И.Д.
Източници
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=160879
http://old.duma.bg/2006/1106/281106/obs … /ob-4.html
http://paper.standartnews.com/bg/articl … cle=216050
http://www.chudesa.net/p3357/
http://novinar.bg/news/2006-tiurzisat-p … 3MA==.html