Описание и история
Късноантична крепост Кратискара и антична резиденция Скретиска се намират на 2.91 km югозападно по права линия от центъра на град Костинброд. Има много основания на които изследователите се позовават за да приемат, че резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в „Сердика“. Тя е възникнала именно като императорска резиденция. Годините на построяването ѝ съвпадат с началото на продължителните му престои в „Сердика“, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция „Сердика“. Не се изключва и възможността palatium/praetorium „Scretisca“ да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343 г.). Основният архитектурен комплекс на резиденцията- palatium Scretisca е един от най- впечатляващите образци на представителната късно- римска жилищна архитектура (141х110 m) и е най- забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата ѝ „Сердика“ (Serdica) и най- голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4.5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 m2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 m. Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 m), условно наречен “Ротонда”, вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 m южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V век е пострадала и „Сердика“. Ранновизантийско укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca, а при изграждането му са преизползвани останките от по- ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI век, упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в края на 70-те и началото на 80-те на VI век. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения.
Местоположение
Надморска височина: 553 m GPS координати: 42°48’02” С.Ш. и 23°11’00” И.Д.
Източници
Динчев, В. Късноримската резиденция SCRETISCA и ранновизантийското селище KRATISKARA (Археологическите проучвания в м. Градището през 1990-1994 г.). София (Разкопки и проучвания, ХХХ), 2003
Снимки
https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/TMuQeD
Планове
