Средновековен укрепен манастир Св. Йоан Продром се намира в гр. Кърджали, кв. Веселчани, вдясно от моста на брега на река Арда. Високо над Арда, най- Голямата река в Родопите, в квартал “Веселчане” на град Кърджали белеят руините на средновековния манастир “Св. Йоан Предтеча”. През 30- те години на миналия век местни археолози откриват за първи път останките на манастира. По- късно, през 1962 г., при строителни работи са намерени нови части от манастира и останки от църквата. Археологически разкопки, обаче започват едва в средата на 80- те години на миналия век. Тогава излизат наяве елементите на голям манастирски комплекс, ограден със солидни крепостни стени. В центъра му се откроили стените на църква с уникални стенописи, достигащи на места до 3.5 m. Археолозите предположили, че става дума за храм на епископски манастир, създаден през XIII в. През 1998 г. фондация за християнска архитектура и изкуство “Никола Фичев – Захарий Зограф” започва реставрация на църквата. При започване на проучването на основите и подовете на църквата са открити елементи на по- стари сгради на църква, съградена през IX в. В трите преддверия- на запад, на север и на юг на трикорабния храм са открити криптите на шест епископски погребения. Една от гробниците в преддверието на църквата била херметически затворена. В нея археолозите открили запазени мощите на епископ с епитрахил, извезан със златни нишки и коприна, в централната част на който се откроявал образът на Божията майка. В началото на XI в. е предприета генерална реконструкция на храма. Най- вероятно след великата схизма се е наложило да се демонтира ранния храм и да се съгради този, който сякаш е възкръснал от руините. Планът на този храм следва т. нар. “атонски тип” и вероятно е построен по едно и също време с някои от църквите на Атонския полуостров. През годините манастирът около храма се разраснал и били изградени нови постройки. Предполага се, че в последствие той се е превърнал в епископско, а по-късно в митрополитско средище. Според проф. Николай Овчаров, извършил последните археологически проучвания около храма, в началото на XIII в. храмът е разрушен от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. След това за кратко отново бива реставриран и по време на османското нашествие на Балканите окончателно е превърнат в руини и потъва в забрава. За жалост, до нас достигат много малка част от сградите на манастира. Река Арда, местейки през вековете коритото си на юг, е отнесла почти всичко . Поради тази причина до наши дни не са останали дори и следи от основи от сградата с килиите на монасите, която е била по-на север. Оцелели са руините на двете крепостни стени, епископски дворец, магерница, храм и параклис. Идеята за възкресяване на този паметник на културата като действащ храм е на отец Боян Саръев. Най-сериозен проблем се оказва реставрацията и запазването на стенописите. Задачата е църквата да бъде реставрирана във вид, близък до своя първообраз. От Министерството на културата е спуснато изискване църквата да не нарушава канона на православието и стила на атонското съграждане.Заради това са демонтирани оригиналните зидове от XIII в. Така осем квадратни метра стенописи от тази епоха са реставрирани във вид на пана и се намират в музея на град Кърджали. При демонтажа са открити зазидани стенописи с християнска символика от по-ранната епоха – IX в. Разкрити са и два кръста от XI в., пресъздаващи Кръста на Голгота. В процеса на работа се наложило да се разкопае под съществуващите зидове и колони. Така под каменната колона с разкошен стенопис, реставраторите се натъкват на стъклено кандило със сребърен обков, което се оказа, че е най- старото на Балканския полуостров. Кандилото е било доставено от Египет, тъй както в Европа все още не е имало производство на стъкло. Всички находки са предадени в музея на гр. Кърджали.