Описание и история
Османска, руска, румънска и българска крепост Хаджиоглу Пазарджик/Базарджик/Добрич е създадена вероятно през 1774 г., когато руските войски минават река Дунав и обсаждат най- голямата крепост на Добруджа- Силистра. На 16 юни същата година под командването на генерал Каменски, руските войски разбиват укрепилите се в Хаджиоглу Пазарджик 5000 османски войници и превземат града.
Подписва се така нареченият Кючуккайнарджански мирен договор, в който дава на Русия право да покровителства православните християни на територията на Османската държава. Може би през 1774 г. са изградени първите редути от 5 хилядната османска армия. Австроунгарската карта от 1910 г. ни представя града като крепост със шест редута, които обаче са насочени на юг. Вероятно са изградени през 1828-1829 г., когато руски войски за първи път зимуват на юг от Дунав.
Четири полка се разпределят, като 18-ти отсяда в Добрич/Хаджиоглу Пазарджик. Така през зимата на 1828-1829 г. в града има действаща руска администрация. На 14-ти септември 1829 г. е сключен така нареченият Одрински мирен договор според който Русия връща всички завзети територии на Османската държава, но задържа северните като залог докато се изтеглят руските войски. Евакуацията на руските войски е придружена с масови изселвания на българи.
След Освобождението на 27.02.1882 г. княз Александър Батенберг дава своето одобрение, а бр. 22 на Държавен вестник поставя на картата на България новия град Добрич. Следващите десетилетия са време на подем и развитие, но след Междусъюзническата война и подписването на Букурещкия мирен договор на 28.07.1913 г. Южна Добруджа става част от Румъния. Само няколко месеца по- късно на 14.04.1914 г. бива приет „Закон за организацията на Южна Добруджа“, чиято цел е да промени коренно облика на областта.
Една от формите на асимилация е промяната на имената на някои населени места- Добрич става Базарджик. Вероятно след това румънците укрепяват града, като общия брой на крепостните съоръжения нараства на 22 редути и люнети, както се вижда от военна карта, изготвена от руската армия. Има вероятност част от тях да са построени от българската армия след превземането на града през 1916 г. Първата световна война е подходящ повод за промяна на статуквото като не само Добруджа е повод за нашето участие в Първата световна война.
През месец септември 1916 г. Трета армия започва да води сражения на т.н. Добруджански фронт. На 4.09.1916 г. градът е освободен и отново приема името Добрич. Но радостта е кратка. Въпреки спечелените победи на бойното поле войната е изгубена. Ньойския договор, подписан на 27.11.1919 г., присъжда Добруджа на Румъния.
Добрич е отново преименуван на Базарджик. На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. Вероятно след това крепостните съоръжения са занемарени и унищожени. Лесното им унищожаване ни подсказва, че са били само землени укрепления.
По- срамен е фактът, че информация за крепостните съоръжения изградени на територията на България през XVIII-XX век почти не се срещат извън военния архив, докато в нормалните държави подобни крепости са туристическа атракция.
Местоположение
Надморска височина: 214 m GPS координати: 43°34’11” С.Ш. и 27°49’44” И.Д.
Литература
Теодосиев, П., Р. Теодосиев. Хаджиоглу Пазарджик. – В: Информация за крепост Добрич (Достъп: 23.02.2020).
Информация за крепост Добрич (Достъп: 23.02.2020).
Автор: М. Гърдев
