С. Дъбрава – крепост на вр. Градище

dabrava

OLYMPUS DIGITAL CAMERA


19 / 100

 

Описание и история

Тракийска и антична крепост има на връх “Градище”, на 3.4 km западно по права линия от центъра на село Дъбрава. Крепостта е разположена вдясно от шосето Благоевград- Кочериново върху скалист рид със много стръмни и почти непристъпни склонове от изток, юг и запад, които се спускат в дълбокото Талджиевско дере. Водите на потока някога са били много буйни и са представлявали непреодолимо препятствие. Единственият лесен достъп до възвишението е от север през широка седловина, която го отделя от останалия масив. Твърдината заема заравнената част на билото на възвишението, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. То обхваща площ от около 6.5 дка с максимални размери 137х61 m. Крепостната стена ясно си личи от север. Там тя е била много дебела- вероятно около 2.2-2.5 m и останките ѝ днес добре се различават на терена. От останалите страни крепостната стена е била издигната по ръба на височината и на много места днес не е запазена. Най-вече крепостните стени са напълно разрушени в югоизточният ъгъл на обекта, където те са били изградени направо върху скалист венец, от къде много лесно са били бутнати в дълбокото дере. Крепостната, която днес се проследява във вид на затревен насип е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Северната достъпна стена е била защитавана от пет на брой, големи крепостни кули. Четири от тях днес добре личат на терена, а за една може убедително да се предполага, къде се е намирала. Най- добре запазената кула се намира в северозападният ъгъл на обекта. Тя се явява ъглова кула и има кръгла форма. Другите четири кули са разположени през равни интервали по стената и по всяка вероятност са с „U“-образна форма. В най- източният край на северната стена не е изграждана друга ъглова кула поради факта, че там стената опира в голяма скална група, която надеждно е защитавала стика между северната и източната стени. Вместо с ъглова кула защитата на тази част от стената е поверена на една от „U“-образните кули, която е изградена на около 12 m от скалите. От останалите страни склоновете на хълма са много стръмни и по всяка вероятност стените там не са имали нужда от кули за допълнителна защита. Главният вход към укреплението днес добре личи на терена. Той се намира от север, в средата на северната стена и е бил охраняван непосредствено от две от „U“-образните кули. Северно от описаната скална група, в източният край на обекта, се забелязват останките на крепостна стена с дължина около 61 m, която върви на север, извън крепостта. Тя е заслонявала и охранявала от изток пътя който води към главният вход в твърдината. От към север и северозапад се забелязват останките на два преградни вала изградени от пръст и облицовани с камък. Върху валовете вероятно са били поставени здрави дървени палисади. Тези валове умело са издигнати на няколко нива по склона на сравнително лесно достъпната седловина, която отделя възвишението от околните терени и по този начин пресичат всякаква възможност на евентуален противник да се доближи до укреплението с кавалерия или пък да съсредоточи войски на широк фронт срещу каменните стени. Валовете основно започват от север, като края на най- далечния отстои от крепостта на цели 300 m. О там те тръгват в южна посока и следвайки наклона на терена извиват на запад и после отново на юг, като приключват непосредствено до крепостта в стръмният склон на дерето. Източно от валовете, в пространството затворено межди тях и източният дълбок склона на Талджиевското дере се е разполагало голямо неукрепено селище. Днес там на терена ясно си личат останките от множество сгради. Терена и в укреплението е бил гъсто застроен, като на всякъде се различават основи от сгради и е пълно с големи количества битова и строителна керамика. Според намерените материали, крепостта е датирана от римската и предримската епохи. Някой историци са на мнение, че тук се е намирало тракийското селище „Скаптопара“, известно от един надпис от времето на император Гордиан III, датиран от 238 г. Това предположение обаче не е много вярно предвид това, че за „Скаптопара“ се знае, че е било голямо селище от градски тип, богато и притежаващо минерални извори в пределите си. Единствените минерални извори в района се намират в днешният град Благоевград и е по- вероятно споменатото селище да е именно под него.

Местоположение

Надморска височина: 547 m GPS координати: 42°02’56” С.Ш. и 23°05’17” И.Д.

Източници

Дремсизова- Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София, 1987
М. Гърдев
Е. Минчев
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/mXBn5xcWsRB6gM1r5 

https://goo.gl/photos/4TLbaPX9mpS7pQ4C7

Планове

К. Василев

Координати:
Категория обекти в БГ:

Общ. БлагоевградОбекти в БългарияОбласт БлагоевградЮгозападна Б-я

Comments are disabled.