Гр. Батак – крепост Ташбоазко кале


Описание и история

Тракийска, късноантична и сревновековна крепост Ташбоазкото кале/Камен проход се намира на 15.87 km югозападно по права линия от центъра на град Батак, югоизточно до стената на днешния язовир “Голям Беглик”. Тя е издигната на високо, конусообразно, самостоятелно възвишение със стръмни и на места отвесни склонове. Възвишението е обградено от реките Беглишка от изток и Черно дере от запад и север. Днес от запад се намират водите на язовир „Голям Беглик“. Най- лесният достъп до върха на възвишението е от юг през широка седловина. Укреплението е най- голямата и важна твърдина между град Костандово и град Доспат и заема билната част на възвишението. Тя има неправилна форма продиктувана от конфигурацията на терена, с площ от 13.7 дка и максимални размери 195х110 m. Крепостните стени се проследяват във вид на каменни насипи с височина 1.5-2 m. На няколко места се наблюдават запазени градежи на височина до 1 m. Дебелината им е около 1.5 m, като на южната, по- достъпна страна, зида видимо е по- дебел и достига размер над 2 m. Стените са градени от местен, ломен камък споен на места с хоросан. Като цяло градежа изглежда, че е без спойка или е със спойка от кал. Това предполага, че обекта е тракийски, но е преизползван и през средновековието, а вероятно и през късната античност. Крепостта е била подсилена с крепостни кули външни за куртината, основно разположени по северната и на южната стени. Днес на терена ясно се различават останките на четири от тях. Две кули с правоъгълен план, са  охранявали непосредствено от изток и запад главният вход. Той се намира на южната стена в югоизточният край на твърдината и е с ширина 1.5 m. Третата кула е с кръгъл профил и е изградена на югоизточния ъгъл на обекта. Тази кула е с доста внушителен размери и разсипа на камъни около нея също. Тя реално е разположена в най- лесно достъпният и уязвим участък на стените и поради тази причина е било необходимо изграждането на голямо и здраво съоръжение. Четвъртата кула, която се вижда на терена, е разположена отново на южната стена в най- южният участък на обекта. Тя защитава от изток вторият вход в твърдината. Тази кула е доста обезличена, като на терена останките от стените ѝ са се разпръснали по склона, който в този участък става доста стръмен. Този вход е по- малък от главния и пътя от него слиза в западното подножие на възвишението. Най- недостъпните страни на укреплението са западната и югозападната, където се спускат отделни отвесни скални групи с височина до 5- 6 m и от изток и североизток, където склоновете са много стръмни. От север склона също е стръмен, но е по- достъпен. Там и на западната страна стените са много обезличени. Въпреки това на едно- две места по трасето на северната куртина се забелязват малко повече струпани камъни. Вероятно на тези места е имало поне още две кули или малки бастиони за подсилване на защитата. На източната стена в близост до югоизточната кръгла кула вероятно също е имало кула. На върхът на възвишението в средата на крепостта се забелязват скални групи, които носят следи от обработване. Около тях се виждат големи струпвания на камъни, най- вероятна останки от сгради. Интересно е това, че не се забелязват никакви иманярски изкопи или други набези като добив на камъни. Това най – вероятно се дължи на близостта на язовирната стена. Днес до твърдината води обрасъл, древен път използван от местните за да прекарват дърва. Този път се изкачва от южното подножие на хълма и достига до главният вход в укреплението. На 50-60 m от крепостната стена, надолу по склона, се забелязват останки от укрепителни съоръжения (окопи с укрития), които обикалят хълма от изток север и запад. Това са гранични отбранителни съоръжения строени от османците в края на XIX в., тъй като точно от там е минавала границата на България с Османската империя до 1912 г. Укрепителните съоръжения са изградени с камъни от крепостта. От западната страна окопите са изградени върху западната крепостна стена на твърдината, като на практика са я унищожили. Според едно местно предание Тошбоазкото кале било владяно от една българска княгиня от Чепинско, но след окончателното настаняване на османците в Родопите, което станало едва след превземането на целия Балкански полуостров, обекта бил разрушен. От прекрасното му разположение се разкрива красива гледка към яз. “Голям Беглик” и цялата околност с всички древни пътища минавали от там. От разкази на участници в строителството на язовира е известно, че по дъното му е минавал голям калдъръмен път, който местните вкове на ред са използвали за транспортиране на стоки към Сърница и Доспат, а от там към Беломорието. Останки от този път днес са запазени в горното течение на река Черно дере, западно от язовира.

Местоположение

Надморска височина: 1612 m GPS координати: 41°48’49” С.Ш. и  24°07’59” И.Д. 

Източници

М. Гърдев
К. Василев

Снимки

 https://photos.app.goo.gl/DCdse5jesshDWdW29

Планове

К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.