Тракийска, късноантична, средновековна и османска крепост Чичек/Цвете или още наречена Турско кале се намира на южния склон на връх „Чичекбаир“, на 4.75 km североизточно по права линия от центъра на град Стара Загора. Изградена е на разклонение на южните склонове на Сърнена Средна гора, което се спуска от север на юг. Върхът на който е изградена е стратегически, с високи и стръмни склонове от всички страни, с изключение на север където чрез тясна седловина върхът се свързва с останалата част от масива. От там е и най- достъпнa.

На него е изградена твърдина с неправилна, многоъгълна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Тя обхваща около 3 дка площ. В югозападната страна е имало останки от ров. Стените на Чичек в момента се проследяват под насип, но теренът е много обрасъл с храсти. В югозападната ѝ част са личали основите на правоъгълна сграда. Крепостната стена е изградена от ломен необработен камък, споен с бял хоросан и е широка около 1 m. Според археолозите тук е имало укрепено, тракийско светилище от II хил.пр.н.е. Открити са магически глинени вретена, сходни с тези от Дядовската, селищна могила (пълни копия), датиращи от преди 4000 години.

Предназначението на Чичек е било охрана на античния път “Никополис ад Иструм”- “Берое”, минаващ до нея в посока север- юг и идващ от “Дъбовския проход” в Стара планина. Това е най- прекият път между двата града. Втората ѝ задача е била сигнално- наблюдателна. От нея се открива много добра видимост към средновековния „Боруй“.

Битува мнение, че името на крепостта през средновековието е било Чичек или Цвете. “Чичек” е била горната дреха на императрица Ирина, което е хазарска дума.

Според легендите в средновековието тук е бил вдигнат манастир, радващ се на благоволението на цар Борис-Михаил І. След смъртта на владетеля, въвел официално християнството в България тялото му било погребано в подземие край „Чичек баир“, там било заровено и личното му съкровище. Няколко културни пласта са открити тук, последният от които е от турското ранно владичество.

Открито е богато количество керамика от всички периоди. Огромни питоси в дъното на иманярски изкоп.

В днешно време крепостта е напълно разсипана от иманярите, копае се безогледно и навсякъде, като се руши и малкото, което е останало от нейните стени и сгради.