Описание и история
Антична и късноантична крепост, римска пътна станция, и емпориум Пизос/Pizo/Opizo се намира в местността „Хисар касаба“/“Укрепен град“, на 0.96 km северозападно по права линия от центъра на село Димитриево. Изградена е на ниска тераса ограничена от река Челейка/Ак дере/Бял дол от изток и десен неин приток от север.
В днешно време обектът е силно обезличен. На терена се срещат само камари с камъни, битова и строителна керамика и запазени основи на сгради под земята. На места се забелязват и отцелели квадри. Изследователите пишат, че по селските чешми на околните села, се намират големи четвъртити камъни, донесени от с. Димитриево (Чакарлар) и с. Странско (Гурбет). По- голямата част от терена на кастела е изорана и се използва за селскостопански нужди.
От сателитна снимка се забелязва очертанието на укрепление Пизос и неговата форма. Твърдината е с неправилна правоъгълна форма с приблизителни размери: около 71 m от север, 75 m от изток, 53 m от юг и 77 m от запад. Защитената площ е около 4.9 дка. В южните ъгли отбранителни кули вероятно не е имало. В двата северни ъгъла е имало кръгли или полукръгли кули. Те са насочени към Централния, диагонален, римски път, трасето на който минава на 65 m северно от укреплението в посока запад- изток.
Пътят се е намирал северно от десния приток на реката, ограничаващ твърдината от север. След това по мост е пресичал реката и е завивал на югоизток. Втори път, трасето на който се проследява в посока север- юг, минава източно от обекта. От север той идва от „Августа Траяна“ и отива на юг към „Блесна“, където пресича река Марица. Пизос е изградена за отбрана на моста, важния пътен възел и за защита на тържището.
Тук по терена са намирани от Вацлав Добруски дялани камъни, отломъци от стълбове с надписи, гробове, хоросан и следи от здрави зидове. Още тогава част от терена се е обработвал със селскостопанска цел. Първоначално през 1877 г. К. Иречек бил на мнение, че „mansio Pizo“ е някъде из планинските земи между с. Ябълково (Алмалии) и Хасково, тъй като и той е споделял старото мнение, че от Пловдив надолу Диагоналният римски път е следвал дори до гр. Свиленград (Мустафа паша) все десния бряг на Марица.
Но скоро след това, при пътуванията си из България, той получил в гр. Чирпан през 1880 г. препис от началото на един надпис, снет от плоча в с. Димитриево (Чакарлар), от който става ясно, че Диагоналният римски път е вървял по левия бряг на Марица и че, при това село се е намирала пътна станция Пизос. Този камък е бил изкопан в градището през 1870 г. и след като К. Иречек е обърнал внимание на него, В. Добруски го е проучил и е обнародвал добитите резултати през 1888 г.
От този надпис става ясно, че антична и късноантична крепост, крайпътна станция и тракийско селище Пизос е превърнато в град и тържище (emporion) по време на Септимий Север (202-203 г.). Според последните проучвания, има вероятност тържището да е основано преди 172 година, а през 202 година да е уголемено и да е сменен статусът му.
След декрета за създаването на тържището, поместен в първите редове на надписа, следват в четири колони имената на преселниците и селата от които те са дошли. Най- накрая се изреждат нарежданията на легата на провинция Тракия Сициний Клар, относно организацията на тържището. Силно впечатление прави романизирането на населението: докато бащите фигурират с тракийските си имена, синовете вече се наричат Целс, Мукиан и пр.
Надписа в български превод има следното съдържание: „На добър час! За победата и всевечното пребъдване на най- великите и най- божествените императори, августи, Луций Септимий Север Пертинакс и Марк Аврелий Антонин, Публий Септимий Гета цезар и Юлия Домна, майка на военните станове, за целия техен дом, свещения сенат, римския дом и свещените войски, основа се с височайши дарения тържището Пизос в консулството на господарите императори, августи Луций Септимий Север Пертинакс и Марк Аврелий Антонин и се преселиха в него долуозначените“.
Следва списъкът от имена, повече тракийски. Това са първите жители на новооснования Пизос, преселени тук от следните девет села: Скелабрия, Стратопара, Кразалопара, Скептос, Гелупара, Курпизос, Базопара, Струнилос и Бузипара.
„Квинт Сициний Клар, императорски наместник, обявява: Възрадвани от доброто състояние на станциите, нашите господари, най- великите и най-божествените императори, понеже желаеха през целия си живот тяхната провинция да запази своята прелест, поискаха съществуващите вече тържища да се въздигнат още по- бляскави, а там, гдето нямаше такива, да бъдат основани. И това стана.
А понеже въздигнатите чрез даренията на божествените императори тържища трябва да бъдат ощастливени още повече и с достойнството на техните управници, заповядах да не се управляват от местни хора, а да се изпратят за топарси в тези тържища градски съветници, на които поверих с декрет печата и правото да раздават правосъдие и им вмених в дълг, не с надменност и насилие, но със справедливост и кротост да управляват населението, като освен това закрилят имота и стоката на хората от онези, които биха се опитали да внасят смут с беззаконията си.
И за да станат тези тържища още по цветущи, помолих да убедят някои видни хора от околните села да привлекат поселенци и да се преселят в тия тържища, като сам обявявам, че ония, които пожелаят доброволно да направят това, ще получат големи дарения от божествената милост от августите, а именно ще бъдат освободени от натуралната давнина, от ангария и от служба в кулите и крепостите.
Това е относно достойнството на топарха и облекченията, които ще получат преселилите се, или тези, които в бъдеще ще се преселят. Що се отнася пък до постройките, за да не отидат напразно положените грижи, заповядвам: топарсите и квартируващите там военни, като приемат от епимелетите преториите и баните в пълна изправност и по отношение на грубия строеж, и по отношение на по- тънките работи, и по отношение на покъщнината, да ги предадат на своите приемници под опис, както са ги приели.
А за да ги направя повнимателни при предаването и приемането, нареждам: имуществата на топарсите и архонтите- тези последните заповядах на своя отговорност да избират топарсите- да се залагат в касата на съответната градска община от момента на приемането до момента на предаването и, ако се причини някаква загуба на тържището, да се заплати за това в четворен размер“. Плочата с надписа се съхранява в НАИМ София.
В Пизос са намерени и други археологически паметници. Намерена е също пътна колона от времето на Александър Север и поставена от град „Августа Траяна“. Според Павел Делирадев след разрушението на Пизос от варварите той бил въздигнат отново като крепост (фрурион) през VI век от император Юстиниан I Велики (527-565 г.). На друг надпис, открит на постамент на статуя на Юлия Домна се казва, че тържището административно принадлежи към територията на „Августа Траяна“.
Наоколо в местностите „Боялък“ и „Кюп тарла“, източно и южно от обекта, личат следи от стари селища. Южно от „Кюп тарла“ (наречена така поради многото кюпове) има чешма, чието корито е от римски саркофаг. Селище е имало и в местност „Асмата“, на границата със с. Козаревец.
Местоположение
Надморска височина: 143 m GPS координати: 42°11’33” С.Ш. и 25°32’34” И.Д.
Литература
Боянов, И. Дискодуратере и емпориите в римска Тракия. София, 2014.
Делирадев, П. Принос към историческата география на Тракия, II. София, 1953.
Автор: М. Гърдев
