Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Хисара се намира на едноименния хълм, на 0.59 km югозападно по права линия от центъра на село Златна ливада. Изградена е на тераса с отвесни скални склонове от север, запад и юг. Те са високи около 30 m. От същите тия страни, терасата е ограничена в подножието си от Стара река.
Хисара е най- достъпна от изток, където е бил издълбан широк и дълбок ров. На насипа от него е била издигната крепостна стена, преграждаща достъпа до терасата. Тя е била изградена от камъни, споени с хоросан. Павел Делирадев разказва, че по негово време от нея са се виждали останки на половин метър височина, запазени до главния вход. Максималните размери на обекта са около 125х96 m. Защитената площ е около 10.8 дка. Формата на крепостта е неправилна, като отбранителната линия следва извивките на терена.
Вътре в Хисара са се виждали останките на голяма сграда. Крепостната стена и сградата, са били построени от големи, дялани камъни (квадри). До 1933 г. цялата местност около укреплението е била в землището на с. Великан (Балабанлии), затова обекта се нарича още и “Балабанлийско кале”. Срещу крепостта, на десния бряг на реката се намира най- древният манастир в Европа “Св. Атанасий”.
Местният археолог А. Ралов бил слушал да наричат Хисара и с името “Бостанджи кале”. Същият допуска, че тук е бил средновековният град “Топлица” или “Топлис”, който град К. Иречек и Д. Цончев поставят при Хасковските минерални бани. Тук са намерени и стари монети. Така нареченото Мадан дере напомня за старо рударство. На югоизток е имало следи от римско селище.
Сред местните хора е запазено предание за строеж или битка при крепостта от латинските рицари през средновековието. В днешно време твърдината е обезличена и много обрасла с дървета и бодливи храсти. Крепостната стена се проследява под формата на вал. Възможно е тя да е била двойна. По ръба на височината не е ясно дали е имало крепостни стени.
Във вътрешността на Хисара се забелязват иманярски изкопи и оформени каменни трегери с резба по тях, които са следи вероятно от римски строеж. Трегерите са дълги около 2-3 m. На хълма „Чеир мажи“, който се намира на 0.46 km югозападно от укреплението, има още едно сложно укрепително съоръжение за което се знае, че със сигурност има късноантичен защитен вал, но намерената керамика също е тракийска, римска и византийска.
Трите обекта- Хисара, “Калето” и укрепен манастир “Св. Атанасий” са неразривно свързани още от тракийско време. Тук е имало огромен неукрепен тракийски, античен и късноантичен град, с приблизителни размери 1.1 km в посока северозапад- югоизток и 0.83 km в посока югозапад- североизток.
Той е изграден на важен кръстопът. Св. Атанасий Велики е пътувал от “Константинопол” към “Сердика” за Сердикийския църковния събор, като е пренощувал тук. Това говори, че до река Марица по левия ѝ северен бряг е имало дублиращо трасе на “Централния, диагонален път”, което е по- пряко от него и което се е използвало активно както в древността, така и в наши дни.
От север до Хисара се проследяват три пътя. Единият идва от укрепен град и римска пътна станция “Карасура” при с. Рупките до гр. Чирпан. Вторият идва от “Енинския проход” на Стара планина, а третият се проследява от емпориум и римска, пътна станция “Пизос”. На юг по мост над река Марица, пътят е продължавал към Беломорието през Родопите, като е слизал в района на гр. Кърджали.
Мостът над река Марица е охраняван от север от крепостите “Калето” и Хисара при с. Златна ливада, а от юг- от твърдина “Преславски хисар” при с. Сталево. След изместване коритото на река Марица в по- късни времена, вече няма мост на реката, а има два брода, които са съществували и след Освобождението като са отбелязани на карти на България, Руската империя и Австро- Унгарската империя от това време.
Това е доказателство за централен, пътен възел охраняван от крепост Хисара. На територията на твърдината е имало тракийско укрепление, което е използвано за акропол по времето на Рим, на големия неукрепен трако- римски град. След варварските нашествия от север тук се издълбава дълбок ров и се построява крепостна стена за образуването на крепост убежище, която вероятно е съществувала и по времето на римляните, и по времето на ромеите.
През средновековието, когато населението чувствително намалява, основна за града остава крепост Хисара, като най- непристъпна част от огромният град намиращ се тук. Тая крепост са атакували и рицарите от Латинската империя, когато са минавали от тук.
Местоположение
Надморска височина: 154 m GPS координати: 42°06’24” С.Ш. и 25°25’39” И.Д.
Литература
Делирадев, П. Принос към историческата география на Тракия, II. София, 1953.
Автор: М. Гърдев и И. Крушев
Видео