Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Чукара се намира на едноименното възвишение, на 4.97 km източно по права линия от центъра на Средно село. Обектът е двубазисен, като северната част е на височина „Калето“ в землището на село Слънчовец общ. Антоново, а южната част е на хълм Чукара в землището на Средно село общ. Златарица. Затова двете крепости ги разглеждаме като два отделни обекта, въпреки че са двете части на голям, древен град.
Укрепление Чукара е разположена на левия, западен бряг на Стара река, на скален полуостров заобиколен от запад, север и изток от реката. От юг възвишението е ограничено от сухо дере. На югозапад чрез изключително тясна шийка полуострова се свързва с останалата част от рида „Изворски“.
Самата шийка е достъпна само по билото, което е широко едва 1-3 m. В древността по шийката е минавал път в посока изток- запад, който е обслужвал Първа, късноантична линия крепости. Той се проследява от Върбишката котловина на изток, до Ботевградското поле на запад.
Полуостров Чукара е с крушовидна форма, с основа насочена на североизток. Той е със скалисти стръмни и отвесни склонове от всички страни. Основната част от твърдината е обхващала централната част на полуострова, като югоизточната стена е основно достъпна и за това е била най- дебела и издигната по хребета на възвишението. Пътя който минава през тясната шийка на полуострова се разделя на три, като през три порти е влизал в крепостта.
От северната и източната страна на полуостров Чукара, до реката се намират останките от две големи подградия с каменни постройки, включително и базилика с многостенна от външната страна апсида и дължина от около 25 m. Северното подградие е защитено със стена която е изградена покрай реката.
А източния квартал е без допълнително изградена защита и се разчита на реката и отвесните скали на отсрещния, източен бряг. Източния квартал е сравнително лесно достъпен от юг. Там се е разчитало на защитата на ниски скали и най- вероятно от там е имало още един подход към крепостта. Около и в самата крепост има доста пътища които свързват отделните ѝ части.
Северно от крепост Чукара е регистриран късносредновековен некропол с каменни паметници, с врязани кръстове. Регистрираният в района археологически материал от близките от изток проходи и превали (предимно метални вещи от облекло и обувки), сочат концентрация на вещи на варварската мода от средата на V до към средата на VІ в.
Според специалистите, те са принадлежали на федератски военни контингенти, включително и с източногермански произход, които са охранявали укрепления и пътища под контрола или против Източната римска империя. Общите размери на град Чукара-Калето е около 727 m в посока север- юг и около 800 m в посока изток- запад. Защитената площ е около 375 дка.
Материали и строителство от епохата на Първото българско царство не са регистрирани и това прави малко вероятно датирането на новооткритите писмени и други паметници към периода VІІ-Х век, включително и към т. нар. “прабългарска руника”. Наличните топографски и археологически свидетелства насочват датировката на скалните надписи и графити от обекта в хронологическите граници от ІV до към края на VІ в.
Твърдина Чукара е датирана към ІII-VІ в., като е използвана през епохата на Второто българско царство, но в северната част на града се забелязват останки и от тракийски градежи. Укреплението не е проучвано. Останките от строежи в обекта са тракийски, от античността, късната античност и Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.).
Крепост Чукара е важен елемент от укрепителната система, охраняваща проходите, през които са минавали пътища от „Никополис ад Иструм“ и „Сексагинта Приста“ за „Цоида“ (край дн. Сливен), „Кабиле“ и „Адрианопол“. През обекта и покрай него минават древни пътища в посока изток- запад и север- юг. Те вървят източно и западно от реката по околните възвишения и ридове.
Укрепление Чукара е трудно достъпно. До него се стига само пеш или с високопроходима техника, през с. Новогорци и махала Изворска.
Местоположение
Надморска височина: 298 m GPS координати: 43°01’46” С.Ш. и 26°07’29” И.Д.
Литература
Георгиев, П. Новооткрит готски център в Предбалкана. -В: Списание на Българска академия на науките, бр. 1. София, 2010.
Автори: М. Гърдев и Е. Минчев
Снимки
План
Автор: К. Василев
