Описание и история
Късноантична крепост и средновековният, Килифаревски, стар манастир се намират на 0.47 km източно по права линия от сегашния манастир и на 1.79 km югозападно по права линия от центъра на село Големаните. Изградена е на височина със стръмни склонове от север, запад и юг. Най- достъпна е по билото на възвишението от изток.
От запад хълмът е ограничен от река Белица, от юг и югоизток- от десен неин приток, от север- от десен неин приток. Твърдината заема връхните горни части на билата на два рида, спускащи се от изток на запад към река Белица и горната част на седловината между тях. Извисява се на 144 m над нивото на река Белица.
Късноантичната крепост както и Килифаревският, стар манастир са изградени на изключително важно кръстовище. Те са контролирали късноантичния и средновековен, военен, Предбалкански път, който минава през обекта в посока изток- запад, както и мостът над река Белица по който пътят продължава на запад. Този път се проследява от Черно море през целия Предбалкан.
На левия бряг на река Белица, под крепостното съоръжение, в посока север- юг се изкачва главния античен път от „Никополис ад Иструм“ и „Зикидева“ към „Дъбовския“ и „Мъглижкия“ проходи. На 1.7 km източно от твърдината, отклонение от тоя път тръгва към античния „Проход на Републиката“ и към „Твърдишкия проход“.
Върху византийската крепостна стена, е положена крепостната стена на Килифаревският, стар манастир по времето на Второто българско царство. Формата на укреплението е неправилна, като стената следва естествената конфигурация на терена. Дебелината ѝ е 2.2-2.95 m, като е запазена на височина 1.2 m. Основите ѝ са дълбоки 1.5 m, като са заложени в горската почва. Основите на византийската стена са още по- дълбоки.
Средновековната стена е изградена от ломени и добре оформени камъни, споени с глина, а византийската- от ломени и дялани камъни, споени с хоросан. Размерите на укреплението са източна стена- около 37 m, югоизточна стена- около 201 m, югозападна стена- около 41 m, западна- около 179 m и северна- около 100 m. Защитената площ е около 16.2 дка.
На северната, крепостна стена на Килифаревският, стар манастир в северозападния ъгъл е открит единия вход, а вторият е на източната стена в югоизточния ъгъл. Северозападния вход се намира в най- ниската точка на крепостта. Пътят на запад извън твърдината е изсечен в скалата зигзагообразно и слиза до долината на реката чрез серпентини.
Входът е фланкиран от северозападната, ъглова плътна кула, която е с размери 4.3х5.45 m. Външният ѝ ъгъл е остър и е от 78°, като е продиктуван от отвесния склон. Тя е служила за наблюдение на пътищата от западната страна на крепостта. Входът е широк 2.6 m и се е затварял с двукрила порта.
Във вътрешността на Килифаревският, стар манастир пътят върви успоредно на северната, крепостна стена, като отива към източната порта. Тя е широка 3.4 m и е имала две успоредни, двукрили врати. Тук ъглова кула няма, но след входа източната крепостна стена сменя посоката и става югоизточна.
От външната страна на източната крепостна стена има 4 контрафорса. На ъгъла между северната и източната стена има голяма ъглова кула. Тя е с четириъгълна форма и размери 10.5х8.65 m. Външния ѝ ъгъл е остър от 45° и е продиктуван от отвесния склон от север. Тя е построена от добре оформени каменни блокове и се намира в най- високата част на обекта. От нея е имало отлична видимост във всички посоки.
Служила е за наблюдение на пътищата на изток от твърдината, както и за сигнализиране при опасност до околните крепостни и сигнални съоръжения. Между североизточната кула и северната крепостна стена е открита потерна, широка отвън 1.3 m, а от вътре 1.9 m. Тази потерна е била тампонирана с камъни и глина така, че при нужда да може лесно да се отвори.
Вътрешността на Килифаревският стар манастир е гъсто застроена. През средновековието югоизточната част е била отделена за манастир с вътрешна стена, а военната е заемала останалата част на твърдината. Намерените монети са на императорите Юстин I (518-526 г.), Юстиниан I (527-565 г.) и на Мануил I Комнин (1143-1180 г.).
Откритата керамика също е византийска и от Второто българско царство. Откритите материали свидетелстват, че укреплението е построено в началото на VI век, а в началото на VII век е била разрушено. Издигнато е отново през XII век и е използвано до превземането на България от Османската империя в края на XIV век.
Според И. Загорски Килифаревският стар манастир е основан през първото столетие на Търновското царство. Крепостта на манастира е градена в края на XII век и е използвана със стратегическа цел до средата на XIII век. Около 1350 г. св. Теодосий Търновски основава, със съдействието на българския цар Иван Александър Килифаревски стар манастир.
Той е разорен при османското нашествие през 1393 г. Възобновен, по времето на Второто Търновско въстание от 1686 г. пак е разсипан и изоставен. През 1718 г. ниско долу, на десния бряг на река Белица е изграден днешния Килифаревски манастир „Рождество Богородично“.
Местоположение
Надморска височина: 348 m GPS координати: 42°57’23” С.Ш. и 25°37’38” И.Д.
Литература
Николова, Я. Разкопки на Килифаревския манастир (1974 – 1975). -В: Археология, книга 1. София, 1978
Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. В. Търново, 2006.
Автор: М. Гърдев
Снимки
Снимки от Килифаревския стар манастир
План
