Описание и история
Средновековна крепост Нов град се намира в подножието на хълмовете “Царевец” и “Трапезица”, от двете страни на река Янтра. Той е ограничен от напречните крепостни стени, спускащи се в река Янтра от двата хълма. Те са били изградени с цел защитата на подкварталите на Търнов от външно нападение, през XIV век.
Още по времето на траките в подножието на двата хълма е имало обособен квартал, който през XIII в. се споменава в писмените извори като Нов град– днешната Асенова махала е като основна ядка на укреплението. Укрепяването му става на няколко етапа. За тракийския период няма информация за крепостни стени под хълма “Царевец”, както и за античния.
По времето на ранната Византия тук се намира най- големия византийски град северно от Стара планина. Той е обхващал крепостта “Царевец” и стратегическата крепост на хълма “Момина крепост”/”Девинград”. Неговото име е било Зикидева/Zikideva. През IV-V век “Царевец” отново се сдобива с крепостна стена. Тук се изгражда централната ядка на градът Зикидева/Zikideva, който вече през V век става най- големият укрепен град на Източната римска империя в провинция Долна Мизия. Той е унищожен по време на аваро- славянските нашествия в края на VІІ в.
Изграждането му започва при император Анастасий I (491-518 г.). През VI век градът на хълма “Царевец” става тесен и той се разширява с ново укрепено пространство северно от главния вход на “Царевец”, на склона под западния му венец. При археологически разкопки през 1977-1978 г. в кв. “Асенов” около църквата “Св. Четиридесет мъченици” се откри крепостна стена покрай реката, дебела 2.7 m, с бойни кули към Янтра и една кула кладенец.
Това укрепление е първото, което се простира по склона на “Царевец” със спускащи се надолу напречни стени от север и запад. Вероятно то е първообраз на крепостните стени на Нов град.
По това време е доразширено е и римското укрепление на хълма “Девинград”/”Момина крепост”, което е разположено в западната му част. Заселен е и хълмът “Трапезица”, но без крепостни стени, Нов град между двата хълма, както и “Френк хисар” южно от “Царевец”. През V век тук е преместен и епископския център от “Никополис ад Иструм”.
През XIV век от двата хълма са спуснати към реката 6 напречни крепостни стени- две на хълма “Трапезица” и четири на хълма “Царевец”. Двете стени при главния вход на “Царевец” са противоположни една на друга, като и двете са завършвали в река Янтра, съответно южно и северно от входа. Те са защитавали Нов град и “Царевец” от нападение от запад.
Южната напречна стена тръгва от основната стена на “Царевец”, на около 12 m източно от втората порта, на главния вход и се спуска перпендикулярно надолу. По нея е имало кули и е завършвала вероятно с кула кладенец във водите на река Янтра. Тя е широка 2.8 m и е запазена на дължина около 100. На нея е открита правоъгълна външна кула, която се намира на 25 m под венеца на “Царевец”.
Тази стена, заедно с друга такава, която започва в близост до Балдуиновата кула и също се спуска перпендикулярно към реката, са заграждали един от кварталите на столицата, който се намира на югозападно от хълма “Царевец”, между него и реката. Този квартал за сега не е проучван и разкопаван. Напречната стена до Балдуиновата кула също е завършвала с кула кладенец.
Северната напречна стена при главния вход започва на около 14 m източно от втората порта на главния вход и първоначално върви перпендикулярно на основната стена, но в последствие извива леко на северозапад. Тази стена също е имала кули, като за момент са открити две от тях с правоъгълен план и също е завършвала с кула- кладенец. Тази стена заедно с друга такава, която се е спускала в близост до „Лобната скала“ са били външните крепостни стени на Нов град, на източния бряг на река Янтра.
На две места при крепостната система на “Трапезица”, са открити напречни крепостни стени. Едната е в източната част, като се спуска от северната кула на “Трапезица” до река Янтра между владишкият мост и църквата “Св. Димитър”, а другата- в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. И двете напречни стени са изградени за отбрана от север.
Източната е с ширина 2.1-3.7 m. И двете стени завършват с кули в реката, като всяка стена разполага с по две правоъгълни кули. Те са изградени през XIV век. На източната стена е имало порта през която са излизали пътищата на север. Тук се намира западната част на Нов град, заключена между хълма “Трапезица” и река Янтра на западния и северния ѝ бряг.
Квартал “Френк хисар”, който се намира южно от Балдуиновата кула е бил защитен само от река Янтра от запад, юг и изток.
За по ефективна защита, нивото на река Янтра е било вдигнато изкуствено, с периодично разположени каменни прагове в реката, които да образуват “водни огледала” с по- голяма широчина на реката и постоянна пълноводност. Вероятно за тая цел са били оформяни и бреговете на реката, за да я направят по- дълбока.
В Асеновата махала и до днес са запазени църквите на Нов град “Св. Димитър Солунски”, “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Георги” и “Св. Св. Петър и Павел”, които като паметници на културата са обект на археологически, исторически и изкуствоведски изследвания, консервация и реставрация.
Местоположение
Надморска височина: 144 m GPS координати: 43°05’10” С.Ш. и 25°38’59” И.Д.
Литература
Динчев, В. Ранновизантийският град върху хълма Царевец, Велико Търново. – В: Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum I. София, 2003.
Дочев, К. Трапезица, югозападен сектор. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010.
Дочев, К. Средновековен град Трапезица “сектор югозапад, гр. Велико Търново. – В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011.
Николова, Я., Н. Ангелов. Южна напречна крепостна стена на Царевец. – В: Известия на Окръжния музей В. Търново. Варна, 1964.
Тотев, К., Е. Дерменджиев, П. Караилиев и др. Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север, том 1. Велико Търново, 2011.
Шкорпил, К. План на старата българска столица Велико-Търново. – В: Известия на Българското археологическо дружество, том 1. София, 1910.
Автор: М. Гърдев
Снимки
Планове
