Гр. Велико Търново – Момина крепост

Гр. В. Търново - Момина крепост

Крепостната стена на Момина крепост.


76 / 100

Описание и история

Антична и късноантична крепост Момина крепост/Девинград/Зикидева/Zikideva се намира на 2.3 km източно по права линия от центъра на град Велико Търново и на 0.65 km източно от хълма “Царевец” на десния, източен бряг на река Янтра. До нея се стига най- лесно от с. Шереметя.

Хълмът “Момина крепост” е силно издължен в посока северозапад- югоизток. Има отвесни скални склонове от запад и югозапад,  стръмни от изток, стръмни и отвесни от североизток и север. От югозапад и запад е ограничен от река Янтра, а от север и североизток- от река Ксилифор, а от изток- от суходолие по което на времето е текъл поток. Най- достъпен е от югоизток по билото на масива. Реално възвишението е част от Арбанашкото плато. Най- високата точка на Момина крепост се издига на 217 m над нивото на река Янтра. Хълмът е дълъг около 1800 m и най- широк при билото около 390 m.

Твърдината Момина крепост е с обща, максимална дължина около 1370 m и максимална ширина от 370-380 m. Общата външна обградена площ е около 224.9 дка. От трите укрепени хълма- “Царевец”, “Трапезица” и “Момина крепост” с най- голяма оградена площ е последната. Тя според природните дадености може да се раздели условно на три части- южна, средна и северна.

Южната част е платовидна и равнинна с лек наклон на запад и юг. Тази част от Момина крепост е с трапецовидна форма и максимални размери от 780х380 m. Общата площ е около 134.4 дка. Тя е с най- голяма надморска височина от трите части. От запад и югозапад склонът на тая част е отвесен и скален, от север и изток е стръмен. От северозапад е защитена от средната, централна част на твърдината, а от югоизток е достъпът към нея.

От тая страна е разположена външната източна крепостна стена на Момина крепост, която е отбелязана първо от К. Шкорпил, а по- късно и от И. Велков. В днешно време тая стена се наблюдава под насип, широк около 3-6 m и височина от около 1-1.5 m. Общата дължина на стена е около 380 m, като трасето ѝ се проследява в посока югозапад- североизток. В последните си 73 m тя сменя посоката от североизток на север. Останки от стени по югозападния и западния скален венец не се забелязват. Също така не се забелязват и по северния стръмен склон. Пред крепостната стена се забелязват останките на широк и вероятно дълбок по онова време ров, който в днешно време е засипан.

В средата на така защитеното пространство според Е. Дерменджиев е имало вътрешно укрепление, което е с вероятна триъгълна форма и площ от около 23 дка. Останки от него се наблюдавали по терена при археологическо обхождане. Тая защитна линия образува ъгъл от юг и е с широчина 3-6 m, височина 0.5-2.5 m и се проследява под формата на насип. Югоизточната част е проследена на дължина от 64 m.

Според нас общия план на южната укрепена част на Момина крепост е изглеждала по следния начин: В югоизточната част на защитеното пространство е имало преградна стена в посока югозапад- североизток с дължина от около 380 m с ров пред нея. На разстояние 60-70 m от тая стена, в югоизточна посока е имало още една преградна линия, която условно ще я наречем втора преградна линия. На около 25 m югоизточно пред втора преградна линия, е имало трета преградна линия. И на 70 m пред третата преградна линия е имало още една четвърта преградна линия. Тия четири преградни линии не се знае точно от какъв характер са, защото никога не са проучвани. Знае се само, че едната преградна линия представлява каменна стена с ров пред нея. Северозападно от тая стена във вътрешното пространство се забелязват останки от вътрешно укрепление в северната част на южния укрепен район.

Това вътрешно укрепление в южната част на Момина крепост е с приблизително триъгълна форма и размери около 340х150 m. Най- югоизточната и югозападната му стени са регистрирани от археолозите. Най- югоизточната стена е преграждала билото на хълма по права линия с дължина от около 290 m от югозапад на североизток. Напречната 340 m стена се намира на 26-250 m от ръба на югозападния скален венец. В затвореното пространство от тая 340 m стена и другата 290 m, от която 150 m са общи за вътрешното укрепление, се забелязват още две преградни стени, разположени в северозападна посока на разстояние от по 46 m. Те са дълги около 106 m и 92 m. След вътрешното укрепление на северозапад на разстояние около 18 m е имало още една преградна линия с дължина от около 37 до 60 m. Възможно е тия преградни линии да са съществували през различни епохи, или да са били временни съоръжения.

От тук започва средната, централна част на Момина крепост, която според нас е и най- старата. Тя е изградена с определена цел, която цел ще изясним по нататък. Защитеното пространство е с дължина от около 290 m, максимална широчина от 40 m и защитена площ от 6.2 дка. В тоя участък издължен в посока северозапад- югоизток, югозападния скален склон е отвесен и висок около 33 m средно. От североизток склонът е също е отвесен. От югоизток се намира южната част на Момина крепост, а от северозапад- северната част на твърдината. Северозападния склон също е отвесен. Тази тераса е равна, със слаб наклон на северозапад и удобна за укрепяване и обитаване.

Първите теренни наблюдения на тази крепост прави К. Шкорпил и обнародва нейния план. През 1942 и 1943 г. археологически разкопки на хълма извършва И. Велков. През 1963 г. разкопки там провежда и Б. Сулов от Великотърновския окръжен музей, но не обнародва резултатите.

Теренът е достъпен от югоизток, където е направена крепостна стена. Тя прегражда най- тясното място на Момина крепост. Тя е дълга само 18 m. Поради прекалено тясното място, стената е изградена под диагонал, в посока запад- изток и е запазена на височина около 1.5 m. На нея Ив. Велков разкопава две крепостни порти с три кули, които не са свързани по между си със стена, за която няма пространство на това тясно място. Според него в горната си част във височина, над арките на входовете, трите кули са били едно цяло, за по- голяма маневреност на бранителите. Така се образува една ъглова кула, като ъгълът е 90° и е насочен на изток. Едното рамо на кулата е обърнато към достъпа от югоизток с единият вход. Целият комплекс от външната страна е облечен в квадри с дължина до 2.4 m, широчина до 1.5 m и височина от 0.6 m, споени с фин червен хоросан. Това всъщност представлява югоизточния вход на централната част на Момина крепост.

От тук в северозападна посока започва цитаделата на Момина крепост, която е дълга около 290 m и широка около 30 m с обща площ от около 9 дка. Освен съоръжението от югоизток, което разгледахме, централната част е имала крепостни стени от североизток и северозапад.

От тази кула по склона от североизток, в посока север, тръгва преградна стена, която прегражда долината на река Ксилифор. Тя е изградена от ломени камъни без спойка и се проследява под насип в долната част на склона, която е по- полегата от горната част. Стената по права линия по въздуха е дълга 235 m, като свършва при отвесния, скален венец от другата страна на долината.

От югозапад склонът е непристъпен с висок около 40-50 m отвесен, скален склон. От тая страна вероятно е имало каменен парапет, който да предпазва хората от падане в пропастта. Североизточната стена се проследява много бегло и то само на места. От тая страна отвесният склон е висок 2-5 m. Под него се виждат много сринати камъни, хоросан, тухли и керемиди. От северозапад е нямало крепостна стена, защото около 56 m от централната част влизат в пространството на северната част на Момина крепост, определено от южната и източната му страни. Северозападната стена на цитаделата трябва да се търси на 56 m югоизточно от северния край на венеца, като тя е обща за северната и за централната част на Момина крепост.

След централната част на Момина крепост в северозападна посока започва третата, укрепена, северна и най- ниска част от твърдината. Тя има формата на неправилен четириъгълник с дължина около 380 m в посока северозапад- югоизток и широчина около 350 m в посока югозапад- североизток. Досега погрешно се смяташе, че формата е приблизително триъгълна, но реално погледната от снимка от въздуха формата е на неправилен четириъгълник, продиктувана от конфигурацията на терена. Западната и северната стени са разположени върху отвесни, скални склонове. Южната и източната се събират на югоизток така, че около 56 m от централната част се застъпват от северната част. Визуално формата може да се представи като четириъгълен връх на стрела, като централната част на Момина крепост играе ролята на дървеното тяло.

Дължината на стените са: северна: около 300 m, западна- около 340 m, южна- около 250 m до венеца на централната част, източна- около 230 m като тук се включва и отсечката от централната част върху скалния венец. Тази стена не е права, а с четири чупки, които променят посоката на стената в зигзагообразна форма. Оградената площ е около 82.1 дка. Източната стена се проследява под насип, широк 3 m и висок 1 m. Останки от северната крепостна стена също за запазени. Тук Б. Сулов провежда археологически разкопки на водохранилище свързано със стената. По негово време лицата на стената са липсвали от иманярска инвазия а вътрешността на стената се е състояла от средни по големина ломени камъни споени с червен хоросан. Стената е била дебела около 1.8-2 m. К. Шкорпил отбелязва, че на тая стена са били извършени преправки и по негово време тя е била висока около 4 m. В момента останки от западната и южната крепостни стени на терена са запазени частично, като на южната стена е открит вход с фланкираща кула до него, която се явява ъглова на южната и западната стени. Южната крепостна стена е била широка 2.6-3 m, като на места се виждат останки от нея на височина до 1.5 m.

В северозападния ъгъл на северната част на Момина крепост се забелязва вътрешно заградено пространство с приблизително правоъгълна форма и размери около 170х52 m. Затворената от вътрешната крепостна стена площ е около 14.1 дка. От тази стена при разкопки през 2012 г. е разкрита отсечка, дълга 7 m. Тя е изградена от ломени камъни, споени с кафява пръст. Запазена е на височина от 0.5-1.7 m и ширина от 1.3 m. На нея има и правоъгълна кула с дължина на страните 1.1х2.2 m, обърната с фронт на юг. Вътрешността ѝ е запълнена с блокаж от ломени камъни и кафява пръст. Кулата е била с U-образна, петоъгълна или правоъгълна форма.

От ъгъла между северната и източната крепостни стени, на север тръгва продължение на източната крепостна стена, което продължение е преграждало долината на река Ксилифор до скалния венец на северния ѝ десен бряг. Тази стена от източната си страна е имала ров. Тя е преграждала долината на реката и достъпа от изток до подградието на Момина крепост. Преградата дава основание да се потърсят в горите още преградни стени между скалните венци на Арбанашкото плато, северно от река Ксилифор, които венци наподобяват визуално три човешки пръста.

Водоснабдяването на Момина крепост се е извършвало с тръбопровод от каптирани извори, с кладенци и водни цистерни, като водопроводната мрежа на твърдината е не по- малка по дължина от тая на “Царевец”. Под северната част на Момина крепост е имало подградие, където са извършвани археологически разкопки. В него са открити монети от IV-VI век и римска и византийска керамика.

Изграждането на крепостта може да се отнесе към средата и края на IV век за централния и северния сектор, V век за северния и южния сектор, но е ползвана до края на VI или началото на VII век от византийците. През Второто българско царство може би е била част от средновековния Търнов, но за тази хипотеза доказателствата са само косвени.

Момина крепост е както военна, така и цивилна структура, която е съществувала паралелно с крепостта на “Царевец”, но първоначално подградие по времето на Римската империя е имало под нея, а не под хълма “Царевец”. Това дава основание да се смята от археолозите за първично заселване при Момина крепост и вторично при “Царевец” въпреки, че представителните и култовите центрове на ранновизантийският град Зикидева да са на хълма “Царевец”. Засега учените не могат точно да си обяснят периодиката на двата съседни обекта- “Царевец” и Момина крепост. Общоприето е да се смята, че двете крепости съществуват паралелно и са част от ранновизантийския град Зикидева.

Ние от своя страна ще направим предположение по тоя въпрос. Градът Зикидева, е наследник на огромната тракийска столица, намираща се тук, с размери около 6х6 km и на градът “Никополис ад Иструм”. Този град е изграден на ключова за отбраната на Източната римска империя точка в централната част на сегашната Северна България. До III и началото на IV век Римската империя не се е нуждаела от кой знае какъв контрол на пътищата в посока север- юг, които са спомагали проникване в дълбочина на имперска територия. В тая част се наблюдават няколко трасета на римски пътища с главен пътен център “Никополис ад Иструм”, които трасета следват пътната теория за най- краткия път между точка “А” и точка “Б”, позволен от релефа и природните дадености.

След началото на варварските нашествия с първата ударна вълна на готите през III век и проникването им в дълбочина в рамките на Римската империя на територията на днешна България, стратегическата ситуация с пътната, римска мрежа се изменя. Нашите наблюдения показват, че на наша територия при късния Рим и ранната Византия се изместват част от трасета на римски пътища, с цел техния тотален контрол от империята и максимална съпротива в дълбочина при движение на противник от север на юг.

В района на днешното Велико Търново тези римски пътища се ограничават само до 3 контролирани моста на река Янтра през които се насочват пътищата идващи от “Никополис ад Иструм” в южна посока. Първият мост е при с. Първомайци, контролиран от могъщата крепост “Ряховец” при гр. Горна Оряховица. Има вероятност северно на реката до моста да е имало кастел и римска пътна станция, освен късноантичната крепост при с. Поликраище, която се е намирала на около 3 km от моста. През тоя мост минават главните комуникации “Никополис ад Иструм”- “Кабиле”- “Константинопол” и “Никополис ад Иструм”- “Августа Траяна” в посока север- юг, и “Одесос”- “Мелта”- “Монтанезиум” в посока изток- запад. Двете северо- южни комуникации са насочени да минат през Момина крепост, след което се разделят югоизточно от нея, а римското трасе на пътя за “Константинопол”, който върви през през Арбанашкото плато е разрушено и залесено между Арбанашкото плато и платото Дендарий при гр. Горна Оряховица. Трасето на римския път между река Янтра и крепост “Ряховец” също е изменен така, че да минава плътно до крепостта от север, изток и юг.

Следващият втори мост над река Янтра се е намирал между хълмовете “Царевец” и “Трапезица”. През него се проследява път в посока изток- запад, като от изток също минава през Момина крепост, заобикаля по десния бряг на река Янтра, пресича я по моста, изкачва се на хълма “Царевец” и през “сечената скала” продължава на запад.

От Зикидева по онова време за да продължиш на юг трябва да минеш или през Момина крепост, или да продължиш на югозапад до третия мост над река Янтра, който се е намирал при крепостта “Канлъкая” при Сини вир при с. Шемшево. По тоя мост е минава пътят Зикидева– “Дискодуратере”, като той е контролиран от късноантичната крепост “Канлъкая”.

От тук може да се предположи, че първоначално е изградена централната част на Момина крепост, която е контролирала двете важни пътни трасета в посока север- юг, които тук минават по един тесен ръкав, широк до 40 m, който е много удобен за защита и контрол. След това е изградена северната част за да се подсили отбранителната способност на централната част. А последна е изградена южната част на Момина крепост.

Местоположение

Надморска височина: 275 m GPS координати: 43°04’55” С.Ш. и 25°39’42” И.Д.

Литература

Дерменджиев, Е. Ранновизантийската крепост на хълма Девинград при Велико Търново. – В: Известия на Историческия музей Велико Търново, бюлетин 13. Велико Търново, 1998.
Дерменджиев, Е., С. Михайлов. Спасителни археологически разкопки на обект “Пътническа въжена линия Царевец – Арбанаси”, Велико Търново. – В: Археологически открития и разкопки през 2012 г. София, 2013.
Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. В. Търново, 2006.
Автор: М. Гърдев

Снимки

Снимки от Момина крепост

Видео

Comments are disabled.