Гр. Велико Търново – крепост Трапезица

Гр. В. Търново - Трапезица

Снимка на Трапезица от юг.


73 / 100

Описание и история

Трапезица е втората по значение крепост в средновековната столица Търнов, наричана през XII-XIV в. „Преславният град Трапезица“ с неговите църкви и манастири се споменава в средновековни български и византийски жития на св. Йоан Рилски, сред които и това написано от св. Патриарх Евтимий, в „Приложно житие на Гавраил Лесновски“ и редица приписки върху възрожденски книги. Хълмът е “Трапезица” е разположен на десния бряг на река Янтра, на северозапад от хълма “Царевец”. За Трапезица са запазени повече писмени сведения в средновековните извори. Хълмът е свързан с най- ранните прояви на българските владетели от тази епоха- построяването на църквата “Св. Димитър” от братята боляри Петър и Асен в подножието на хълма, пренасянето на мощите на св. Иван Рилски по заповед на цар Асен I през 1195 г. и полагането им в манастир, намиращ се на самия хълм, както и пренасянето на мощите на Гавраил Лесновски от българския владетел Калоян в църквата “Св. Апостоли” на същия хълм.

В структура хълмът Трапезица е подобен на хълма “Царевец”. Той обаче е самостоятелен. Във височина той е с пирамидална форма, като се издига на около 81 m над нивото на река Янтра. В горната си част склоновете му от всички страни са скални и отвесни с много малки изключения. Под горната част те са много стръмни и отвесни. Природно Трапезица е най- достъпен от север- северозапад, където склонът е най- къс, но там е най- високата точка на възвишението. Допълнителна защита на Трапезица дава и река Янтра, която го ограничава от изток, юг и запад. Твърдината е с неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Защитеното пространство е с приблизителни размери 470х300 m, като издължената част е в посока север- юг. Максималната площ на укреплението е приблизително 66.2 дка.

За името Трапезица има две предположения. Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна (???). Най- вероятно произходът на името идва от “трапезити”- воини, охраняващи проходи и първи заселници на хълма в средните векове.

Непосредствено след Освобождението по време на временното руско управление Марин Дринов, професор в Харковския университет и комисар по просветата в свободна България, заедно с д-р Васил Берон, председател на основаното в Търново археологическо дружество, правят първите разкопки именно на Трапезица. При разкопките (1879-1884 г.), извършени от археологическото дружество в Търново, както и при тези от 1900 г., направени от френския археолог Жорж Сьор, са открити основите на 17 църкви и други сгради. Цялостни системни археологически проучвания на Трапезица се извършват едва в днешно време.

Първото укрепено селище, построено на хълма “Трапезица”, датира от късният халколит (4200-4000 г.пр.н.е.).

То продължава своето развитие през бронзовата епоха (XIII-XII в.пр.н.е.) и ранножелязната епоха (IX-VII в.пр.н.е.), когато негови обитатели са траките. По тяхно време Трапезица е част от столицата на тракийско племе, която се разпростира на пространство около 6х6 km. По онова време тук обитават племената Кробизи и Уздицензи. За Кробизите Страбон и Павзаний пишат, че по време на война са сбирали до 200 000 мъжка армия. Тракийското селище е съществувало през цялото I хил.пр.н.е., но големия му разцвет е през V-I в.пр.н.е., когато то е обхващало и хълма “Царевец”, както и “Нов град” между двата хълма. По това време Трапезица вероятно е била част от южната цитадела на тогавашната тракийска столица, с тракийското име Зикидева/Zikideva.

След римската инвазия, когато местните траки са победени от Рим, главния център, наследник на тракийския град при Велико Търново става “Никополис ад Иструм”/”Nicopolis ad Istrum”, който е основан през 102 г. от император Траян (98-113 г.), в чест на победата му над Даките. Той се намира на 14 km северно по права линия от хълма “Трапезица”. “Никополис ад Иструм” е епископски център и главен регионален център до V век. Животът на тракийското поселение на хълма е продължил също интензивно и през периода на римското владичество от ІІ в.пр.н.е. до края на V век.

През V век “Царевец” отново се сдобива с крепостна стена. На него се изгражда централната ядка на градът Зикидева/Zikideva, който вече през V век става най- големият укрепен град на Източната римска империя в провинция Долна Мизия. Той е унищожен по време на аваро- славянските нашествия в края на VІІ в. Изграждането му започва при император Анастасий I (491-518 г.). През VI век градът на хълма “Царевец” става тесен и той се разширява с ново укрепено пространство северно от главния вход на “Царевец”, на склона под западния венец. Възстановено е и римското укрепление на хълма “Девинград”/”Момина крепост”, което е разположено в западната му част. Заселен е и хълмът Трапезица, както и “Нов град” между двата хълма, както и “Френк хисар” южно от Царевец. През V век тук е преместен и епископския център от “Никополис ад Иструм”.

След VII век живота на хълма замира до периода на византийското владичество през X-XI век.

Първите следи на средновековната отбранителна система на хълма “Трапезица” са отнесени към 60-80-те години на XII век, а основните крепостни съоръжения са строени през XIII и XIV век. Крепостната стена е с ширина 2.6-4.2 m плътно изградена от обработени камъни, споени обилно с хоросан. На височина е достигала до 6 m. Западната крепостна стена на Трапезица е завършена около 1175-1180 г. при византийския император Мануил I Комнин (1143-1180 г.). Крепостта още по времето на византийското владичество е била подготвена като здраво укрепление с предварително планиране и геодезически измервания за ромейската военна и гражданска администрация, охранявани със специален гарнизон. Това нейно предназначение било продължено и от българските царе. През 1220-1225 г., в тази чисто военна крепост е допуснато цивилно население, което е започнало да изгражда свои жилищни и производствени помещения.

На две места, както при крепостната система на “Царевец”, са открити напречни крепостни стени. Едната е в източната част, като се спуска от северната кула на Трапезица до река Янтра между владишкият мост и църквата “Св. Димитър”, а другата- в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. И двете напречни стени са изградени за отбрана от север. Източната е с ширина 2.1-3.7 m. И двете стени завършват с кули в реката, като всяка стена разполага с по две правоъгълни кули. Те са изградени през XIV век. На източната стена е имало порта през която са излизали пътищата на север.

В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на югоизточната страна и е бил свързан с “Царевец” чрез мост над река Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега. Той е в защитеното пространство на “Нов град” от източната, напречна крепостна стена спускаща се от Трапезица. Втори вход в защитеното от напречните стени пространство, има от югозапад. Третият вход е от запад извън защитеното пространство и четвъртият е от север до най- здравата и яка кула на Трапезица, която е служила за охраната му.

Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда. Вътрешната му украса е била от мозайки и стенописи. Почти навсякъде стенописите са били разположени в няколко пояса. Цокълът е еднообразен във всички църкви. В притвора и наоса той представлява имитация на разноцветни мраморни плочи, всяка от които е украсена с разнообразни геометрични орнаменти. В олтара той е декориран при повечето църкви с бяла или цветна драперия, която пада на красиви, широки гънки. Нагоре следва фигурална стенопис. Обикновено в притвора са образите на погребаните царе или боляри, а в наоса- на светиите. Последният пояс заемал най- високите части на църквата и изобразявал различни сцени с религиозно съдържание. Досегашните изследвания показват, че по- голямата част от стенописите са произведения на майстори от Търновската живописна школа. Надписите са на български език, но от тях за запазени само отделни думи.

Най- голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. Известно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от “Средец” (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир.

Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници. Най- ранният храм на Трапезица е църква № 16, който се датира в края на X- началото на XI век. От времето на Асеневци е църква № 5, която е единствената с мозаечна украса. Църквите с номера 2, 7 и 14 са известни като “църкви- гробници” заради разкритите в тях гробни съоръжения. В църква № 2 е открита каменна плоча с изображение на Архангел Михаил и се предполага, че това е храм „Свети апостоли“. Църквите с номера 6, 11, 13, 14 са нарече “царски църкви”, заради откритите в тях царски персонажи в стенописната украса. Край стените на църква №18 са открити седалки и мивки. В някои от църквите се извършва богослужение до средата на XVII век, когато са изоставени окончателно, вероятно поради старост и изместване на градското ядро към запад.

Местоположение

Надморска височина: 191 m GPS координати: 43°05’05” С.Ш. и 25°38’45” И.Д.

Литература

Дочев, К. Трапезица, югозападен сектор. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010.
Дочев, К. Средновековен град Трапезица “сектор югозапад, гр. Велико Търново. – В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011.
Овчаров, Т. Средновековни обекти във Великотърновско. Велико Търново, 2001.
Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. Велико Търново, 2006.
Тотев, К., Е. Дерменджиев, П. Караилиев и др. Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север, том 1. Велико Търново, 2011.
Шкорпил, К. План на старата българска столица Велико-Търново. – В: Известия на Българското археологическо дружество, том 1. София, 1910.
Информация за Трапезица (Достъп: 03.12.2021).
Информация за Трапезица (Достъп: 03.12.2021).
Автор: М. Гърдев

План

gr veliko tarnovo krepost trapezitsa 5f4117cedfaf4

План на Трапезица по К. Шкорпил.

Comments are disabled.