Описание и история
Средновековна крепост Кемер кале/Баджаково кале се е намирала на 0.6 km южно по права линия от центъра на град Враца. Обектът е бил сложно съоръжение състоящо се от преградна, крепостна стена с кули по нея и базово укрепление. Част е от средновековен град “Вратица”, като е преграждала достъпа от север- североизток към града. На югоизток започва от билото на рида, който се спуска от връх “Марков камък” на север. На северозапад стига до източните склонове на “Табашки връх”, като по тоя начин прегражда изцяло долината на река Лева.
По скицата на С. Георгиева и Д. Бучински ще разделим защитната система на Кемер кале на пет части, като ще ги разглеждаме от югоизток на северозапад. Първата част “А” за база е имала кула с неправилен четириъгълен план с приблизителни размери 22х25 m. Тя се явява вътрешна за твърдината. Заключена е в ъгъла, който прави преградната стена на това място. Преградата е започвала от връх “Четвърти камък”, където има естествена планинска преграда, простираща се от югоизток на северозапад, от върха към река Лева, на дължина от около 315 m.
От тоя връх крепостната стена се е спускала на североизток по билото на рида, на дължина от около 306 m, като е преграждала достъпа от югоизток по стръмния склон на височината. След това стига до кула “А”, където прави рязък завой на северозапад към базовото укрепление “Б” на Кемер кале. В тая отсечка стена е била дълга около 371 m.
Базовата крепост “Б” на Кемер кале е била с неправилна правоъгълна форма, съобразена с конфигурацията на терена. По дължината си тя е била насочена в посока североизток- югозапад и е охранявала подстъпите към прохода в ниската част, в долината на река Лева на десния ѝ бряг. Защитеното пространство е било около 2 дка. Проблизителните ѝ размери са били около 50х35-40 m. Укрепление “Б” също се явява вътрешно за отбранителната линия. Построено е ъгъла на преградната стена, която тук прави чупка, като променя посоката си от северозапад на югозапад под ъгъл от около 90°.
След като прави още две чупки, преградната стена на Кемер кале е завивала на северозапад пак под ъгъл около 90°. В тоя ъгъл, като се явява външна за защитната линия, е изградена кула “В”. Тя се е състояла от две части- плътна южна правоъгълна част и неплътна полукръгла северна част. Предполлагаемо южната ѝ част е била с размери 10х10 или 15х15 m. От тук трасето на преградната стена се обръща на северозапад към кула “Г”.
Кула “Г” на Кемер кале се е намирала плътно до река Лева на десния ѝ бряг. Между кула “В” и кула “Г” вероятно е бил входът към дефилето на реката. Кула “Г” не е била плътна като кула “В”, но е имала приблизително същите размери. Тя също се явява външна за отбранителната линия. Тък преградната стена се обръща на север и продължава плътно по десния бряг на река Лева, като кула “Г” е изградена в ъгъла. Разстоянието между двете кули е около 80 m. Възможно е между тях да е имало и други на крепостната стена.
От тук преградната стена на Кемер кале се е проследявала на разстояние около 130-150 m по брега на реката, където са свършвали следите от нея. Източно от мястото, където е свършвала са се виждали останките на плътна кула “З” с правоъгълна форма с размери около 10х10 или 15х15 m. От тук може да се предположи, че преградната стена е пресичала реката в посока запад- югозапад към отвесните източни скални склонове на “Табашки връх”, като има вероятност стената да се е качвала чак до средновековната крепост на върха.
Общата дължина на преградната стена на Кемер кале според нас е била в рамките на 1280-1824 m. Зидът ѝ най- добре е бил запазен в северозападната си част, където крепостния зид е достигал на височина между 2.5 и 4 m. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан и външна сантрачна система. Между камъните са вградени по един или два реда дялани блокове от бигор, които са замествали тухлите при смесения градеж.
На около 50 m югозападно от обект “Б”, на десния бряг на река Лева, е имало значителни останки от акведукт, който се е проследявал до “Скаклянски дол”, където е имало каптиран извор, водата на който по акведукта е отвеждана в крепостта. Не се знае по кое време е бил построен той.
В Кемер кале при случайни изкопи са намирани средновековни материали, между които е имало византийски и български монети. Близо до крепостната стена са били разкрити няколко гроба с бронзови отливани пафтички, малки медни токички и едно бронзово копче в тях. Откритите материали дават основание да се предположи, че укреплението е съществувало в периода X-XIV век.
Местоположение
Приблизителни координати на обект “А”: Надморска височина: 520 m GPS координати: 43°11’44” С.Ш. и 23°33’06” И.Д.
Приблизителни координати на обект “Б”: Надморска височина: 402 m GPS координати: 43°11’46” С.Ш. и 23°32’45” И.Д.
Приблизителни координати на обект “В”: Надморска височина: 390 m GPS координати: 43°11’49” С.Ш. и 23°32’47” И.Д.
Приблизителни координати на обект “Г”: Надморска височина: 383 m GPS координати: 43°11’51” С.Ш. и 23°32’45” И.Д.
Приблизителни координати на обект “З”: Надморска височина: 383 m GPS координати: 43°11’55” С.Ш. и 23°32’47” И.Д.
Литература
Георгиева, С., Д. Бучински. Предварителни проучвания на средновековното селище до град Враца. – В: Известния на Археологическия институт, том 22. София, 1959.
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Автор: М. Гърдев
План
Автор: К. Василев
