Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Вратица/Вратцата се намира в едноименния проход, на 1.77 km югозападно по права линия от центъра на град Враца в посока село Згориград. Тук се предполага, че е била столицата на тракийското племе Трибали, за което подсказват царските погребения, няколкото открити тюрзиса наоколо, единият от които в центъра на град Враца и множеството твърдини по високите части, обграждащи долината от всички страни.
Доказано е, че е имало тракийско селище, но поради начина на изграждане на тракийските укрепления (без спойка), много трудно е да се докаже, че ги е имало ако над тях са градили римляни, византийци или българи.
Вратица е преграждала входа към цялата Згориградска долина, като при нападение я е превръщала в защитено място за цялото население, живеещо извън нея в околностите ѝ. Още тогава мястото е оценено. В следващите векове римляни, византийци и българи са го доизграждали и надграждали, издигали са допълнителни помощни крепостни съоръжения, за да става обектът все по- непревзимаем. След траките, римляните са оценили добрата защитна линия на околните височини.
За това говорят издигнатите римски крепости в околността, с които Вратица образува здрав крепостен възел. Логично е да се предполага, че при изграждането на четирите защитни крепостни линии в Стара планина, византийците не са подминали и местния защитен възел. През средновековието, когато коренно е променена защитната тактика при изграждането на укрепления, мястото още повече се е издигнало като ключово и е било обградено от непристъпни твърдини, накацали по околните възвишения.
От двете страни на дефилето на река Лева, от североизток и запад, са се издигали яки крепостни съоръжения, които са го охранявали. Оттук е минавал най- прекия път, който е свързвал Югозападна със Северозападна България. Обект Вратица е контролирал движението по тези маршрути, както и движението север- юг по днешния главен път.
През Българското средновековие проходът Вратцата и местността Градище са укрепени със сложна система от отбранителни съоръжения. Значимостта на средновековния град се определя от надпис от XIII в., разчетен върху отделни фрагменти от каменна плоча. В него за първи път се споменава името му- Вратица. Вероятно около твърдината при прохода е изграден царски манастир, който получава дарение от българския владетел Михаил II Асен. Надписът е открит в една пещера, свързана със средновековна църква.
Вратица като защитено пространство е дълга около 1.7 km. В североизточната част защитата е осигурена от преградно съоръжение “Кемер кале”. Защитата в западната част е подсигурена от крепост Градище, два преградни комплекса от запад и изток на Градище в най- тесните части на дефилето.
Крепост Градище, която е главното отбранително съоръжение е с неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. От север няма крепостна стена, тъй като от там е защитена от отвесния скален венец. Изградена е на южния склон на връх “Бабака”. От юг е ограничена от река Лева, от запад и изток- от отвесни скални групи.
Най- достъпна е от юг, където дълга около 251 m крепостна стена прегражда пространството от скала до скала. Лицевите страни на стената са от каменни блокове, а вътрешността представлява смес от ломени камъни и хоросан. Максималната дебелина на зидовете е 2.4 m. Вътре в Градище в най- северната част има цитадела с приблизителни размери 75х43 m. Тя е с неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Защитената ѝ площ е около 2.5 дка. На нея има две или три крепостни кули.
Западната преграда на Вратица е изградена на най- тясното място на дефилето. От северозапад към реката се спуска отвесна скална стена. От южната страна подобна се изкачва към връх “Марков камък”, на 1386 m дължина. Горе на върха има огромна крепост, която със сигурност е тракийска, но има вероятност да е преизползвана и през средновековието.
Между двата отвесни скални откоса, където преминава река лева, преходното пространство е било преградено. В различните периоди преградата е била сложен комплекс от кули, двойни крепостни стени или във вид на военен форт по римски образец. Източния преграден комплекс на Вратица се е намирал на 263 m от западния. Тук също са използвани умело природните дадености. Преградата е била дълга минимум 166 m, като е включвала крепостни кули, двойни крепостни стени и др.
Археолозите са разкрили част от западната стена на Вратица, която се движи по естествен скален зъбер. Тя е укрепена допълнително от отбранителна кула с квадратен план. Западната стена не е проучена изцяло поради обстоятелството, че известна част от нея е разрушена и е запазена единствено субструкцията. Източната стена е разкрита изцяло. Северният ѝ край е с по- малка дебелина – изградена е стълба, разположена в близост до вътрешното лице на зида, служила за изкачване върху крепостната стена.
При изграждането на източната стена на Вратица са използвани дървени греди за подравняване на зида. Понастоящем са разкрити техните легла и е изяснен начинът на поставянето им. Скрепяването на гредите помежду им е осъществено чрез масивни железни клинове. Западната и източната стена на укреплението са свързани в южна посока чрез едно помещение с трапецовиден план със значими размери. То вероятно е използвано като казарма, в която се е помещавал гарнизонът.
В хода на разкопките е проучена средновековна църква. В непосредствена близост до нея е разположена малка пещера, в която е открит през 1942 г. надписът свидетелстващ, че е съществувал в района средновековен манастир, изграден през XIII в. Разкритата сграда не е конструктивно свързана с пещерата, нейната източна стена е унищожена. Не са открити археологически материали, които със сигурност да свидетелстват, че постройката е от времето на Българското средновековие.
Във Вратица са документирани 208 находки, които очертават предполагаемата хронология на съществуването на поселението – пет периода на съществуване: Първи период IV-I в.пр.н.е. (установен само по находки). Селището е обитавано от траките. Множество крепости в съседство, са били част от ранната, тракийска, крепостна система, която е затваряла от почти всички страни врачанското поле и нейният център е била древна Враца.
Те са служили не само като наблюдателни постове за следене на пътищата, но и за опазване на населението от равнината. Макар че сегашните останки изглеждат ранно или късно средновековни, те най- вероятно са построени и върху стари тракийски укрепления. До тях много често има езически храмове и там по- късно са изградени църкви и манастири. Южната страна на твърдината откъм Згориград също е била защитена с тракийска крепостна стена и това се вижда от останките на десния бряг на река Лева, непосредствено след Вратцата.
Предполага се, че във времена на големи нашествия Вратица е използвана за защита на цялото останало население от равнината. В тази територия при спешни нужди е можело да се поберат 10-15 хиляди души (има сведения, че неголямата по територия Враца е заварена с близо тринадесет хилядно население при Освобождението през 1877 г.). Това обяснява наличието на толкова много и разнообразни крепостни зидове на няколко нива, описани от Каниц и др., които са съществували до Освобождението и са изглеждали “безсмислени” със своите “ребра” в различни посоки.
Разбира се, някои от описаните съоръжения на Вратица са от по- късно време но е факт, че за много изследователи са изглеждали необясними. За местното населението от края на ХІХ век също са изглеждали безмислени, поради което са разрушени и използвани при строителството на къщи и огради, а към днешна дата, с малки изключения, вече не съществуват, за да бъдат проучвани. Извършените до 1965 г. археологически разкопки в района на прохода потвърждават една такава хипотеза- че е имало трибалска крепост и трибалско селище от най- ранната тракийска епоха.
Втори период на Вратица– III в. (установен само по находки). Селището продължава да съществува през римското владичество. Трети период- IV в. Градището продължава съществуването си през късната античност. При проучването са разкрити следи от опожарен жилищен хоризонт, разположен под субтрукцията на две от постройките- кулата и сградата, обозначена от Димитър Бучински като църква.
Четвърти период- VI в. През Ранната Византия започва изграждането на византийската, укрепителната система, за което свидетелстват западната и южната стени на голямото помещение. Пети период XIII-XIV в. Последното и окончателно застрояване на укреплението е извършено през Втората българска държава- доказано от откритите бронзови монети и керамика. Тогава то придобива очертанията, фиксирани по време на археологическото проучване.
Местоположение
Надморска височина: 449 m GPS координати: 43°11’28” С.Ш. и 23°31’52” И.Д.
Литература
Георгиева, С., Д. Бучински. Предварителни проучвания на средновековното селище до град Враца. – В: Известния на Археологическия институт, том 22. София, 1959.
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Колектив. История на град Враца от древността до Освобождението. София, 1976.
Торбов, Н., Н. Теодосиев. Археологически проучвания на антично и средновековно укрепление в м. Градище при гр. Враца. София, 2007.
Атор: М. Гърдев
План
