Описание и история

Античен, късноантичен и средновековен, укрепен манастир Св. Атанасий Велики се намира на територията на днешния едноименен манастир, на 0.83 km югозападно по права линия от центъра на село Златна ливада. Това е най- старият манастир в Европа. Той е изграден в източната част на скалист полуостров, който е с отвесни скални склонове от север, изток и юг. От същите страни скалният нос е ограничен от Стара река, която е ляв приток на река Марица. Най- достъпен е от запад по билото на носа.

Според наши изследователи, манастир Св. Атанасий Велики е бил укрепен някъде през вековете, като е бил преграден достъпът на изток от мястото, където днес е поставен бял кръст пред днешният манастир. Вероятно на това място се е намирали останките на стария манастир. Преграденото пространство е с дължина около 100 m.

До този извод се стига по следният логичен път: Манастирът или е бил укрепен, или не. Съдейки по дългото му съществуване, многобройното му разрушаване и двете защитни съоръжения в съседство с него, по- логично е да се предположи, че минимум през средновековието, а вероятно и през късната античност, той е бил укрепен.

Според повечето изследователи манастир Св. Атанасий Велики е най- старият в Европа. Според тях той е основан от самия светия, още през 344 г. След него са създадени древните манастирите „Кандида каса“ в Шотландия през 360 година и два други, построени през 373-375 година във Франция от св. Мартин. Първите манастири в света са изградени там, където е възникнало и монашеството, а именно в земите на Египет и Сирия.

Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в тогавашната столицата на Египет- Александрия. Син е на бедни родители- християни. Той е получил прекрасно светско образование, но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата по- нататъшна съдба.

Веднъж Александрийският архиепископ св. Александър погледнал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета- християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници- езичници. Децата- християни избрали Атанасий за “епископ”, други деца били избрани за свещеници и дякони, а езически деца били водени към “епископа”, за да ги кръсти.

Архиепископът заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, той се убедил, че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав и признал кръщението за действително. След това го допълнил с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, архиепископ Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар.

Така е започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли “баща на православието”. В 319 г. Атанасий е ръкоположен за дякон. По това време в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий (арианство). Много пъти архиепископ Александър го уговарял и разобличавал, като в това дело Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит във вижднията си, а ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване.

Такива са поместните събори в Александрия, в Антиохия и най- сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 г. Атанасий присъствал на този събор заедно с архиепископа си Александър и решително помогнал за осъждането на Арий. Там той се прославил с дейността си до толкова, че се завърнал у дома си като известен богослов. На следващата година Атанасий бил ръкоположен за Александрийски архиепископ.

Заради повдигнати обвинения срещу него, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. След това св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината. Императорът свикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на Атанасий Алексадрийски успели да подведат императора с нова клевета.

Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът го изпратил на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, наследникът му с указ върнал св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт. От всичките 47 години на своето епископско служение, Атанасий прекарал 15 години в изгнание.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Светецът е един от големите радетели за чистотата на Христовата вяра и най- вече на нейния постулат за Светата троица, написана в борба срещу арианската ерес. Именно в този период Мизия и Тракия представляват една от основните арени на борбата между двете тогавашни течения на християнството.

Според житието на светеца, на път за Вселенския събор в Сердика през 343-344 година, Атанасий Александрийски отсяда близо до “Августа Траяна” (гр. Стара Загора) и основава манастир. Той е основан върху езическо, тракийско светилище. Манастирът е основан тук, тъй като се намира на свещено място, до голям град с многобройно население и на главно кръстовище охранявано от властта със стратегически, крепостни съоръжения.

На 75 m от манастира, отвъд рекичката, в скалите е разположена малка пещера (ниша), за която се предполага,че е служила за постница на светеца и неговите последователи. Скалната дупка е използвана за молитви и усамотение от светите монаси по време на пости. Като много други манастири и тоя е бил многократно разрушаван и съграждан отново. Има археологически доказателства за неговото съществуване и през средновоковието. По време на османците са правени много опити за унищожаването му.

Манастир Св. Атанасий Велики е възстановен през 1844 г., след съновидение на дядо Мичо Рогоша от село Златна ливада. Тогава е изградена и манастирската църква. Със следващите му многократни преустройства и обновявания е достигнал до днешния си вид. Легендата разказва, че тук са се укривали Васил Левски и други участници в Национално- освободителните борби. По време на социализма, манастирът е превърнат в овчарник. След това местна жена три нощи подред сънувала св. Атанасий, който настоявал да прогонят овцете от святото място.

Всичко това тя разказала на първенците в селото, но те не повярвали. Тогава светецът се явил на сън и на партийния секретар с предупреждение, че ще му вземе детето. Скоро след това манастирът бил възстановен. В началото на 80-те години на миналия век, самата Людмила Живкова го спасява от унищожение, като същата подкрепя и построяването на нова, голяма сграда в манастира.

Манастир Св. Атанасий Велики разполага с кладенец- аязмо със света вода, която се слави като лековита и стотици болни идват тук заради нея. Сакати вярващи са прохождали, а слепи са проглеждали, а други са се отървавали от какви ли не болежки. Дори се разказва, че на 2 май когато се празнува паметта на светеца, най- праведните могат да видят лика му във водата.

Ценна реликва на манастира е съхранявания тук препис на Реймското евангелие. То е с български произход – 32 страници са написани на кирилица, а останалите 62 на глаголица. Оригиналът се пази в Реймс, а над него векове наред са се заклевали при коронацията си френските крале. Една от новите придобивки на манастира е египетска икона на св. Атанасий, подарена по време на посещението на Александрийския патриарх Петрос VII през 2003 г.

Местоположение

Надморска височина: 122 m GPS координати: 42°06’20” С.Ш. и 25°25’28” И.Д.

Литература

Информация за манастир Св. Атанасий Велики (Достъп: 17.03.2023).
Информация за манастир Св. Атанасий Велики (Достъп: 17.03.2023).
Автор: М. Гърдев и И. Крушев

Видео