Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Тос кале / Тос кая се намира в едноименната местност, на 3.9 km югозападно по права линия от центъра на село Ябланово. Изградена е на скалисто възвишение, намиращо се в северозападните поли на връх „Али баба“, на десния бряг на потока Беш пънар. Обхваща три успоредни скални тераси. Има формата на неправилен квадрат и заема площ от 7.4 дка. Източната и от части южната зона от площта на твърдината, представляват скални зъбери със стръмни склонове, спускащи се към потока Беш пънар (Пет извора). От запад възвишението е със стръмни склонове, като единствено по- достъпен е подходът към крепостта от север. При високия и неравен скален венец в източната част на Тос кале, е обособено вътрешно укрепление за самостоятелна защита, отделено с преграден зид и от стръмен с гладка повърхност, скален откос. Стените на крепостта са изградени по типа „опус имплектум“, от одялани каменни блокчета по лицевите страни на градежа и пълнеж от ломени камъни, споени с хоросан. Дебелината им е от 1.8 до 2 m, като крепостните стени са запазени до 1.4 m на височина (при северния и южния зид). На някой участъци личат преправения и кърпежи на кална спойка (при южния зид). При източния защитен сектор, поради наличието на високи скални зъбери, защитния зид е сведен до тясна бойна преграда, изградена върху скалата на предварително заравнена площадка. Крепостните стени до началото на 60- те години на миналия век, са били съхранени на голяма височина, когато камъните са взети за строежа на училището в село Ябланово. Главната порта, широка до 2.5 m се намира на северната стена. Потерна има между южната крепостна стена и скалния венец, като източно от нея има прикрит процеп, широк 0.65 m и пещера- вероятно използвани като тайни излази. Отбраната е усилена от три кули- две квадратни със страни около 4 m, фланкиращи главната порта и една триъгълна кула- при североизточния ъгъл на крепостта, с дължина 6 m и ширина на основата 5 m. Ъгловата кула има издаден напред челен ръб и е запазена над терена на височина до 1.5 m. Останки от постройки има на долната тераса, където има кладенец, а над него- водохранилище с размери 5х4 m изсечено в скалите. Двете водни съоръжения са свързани чрез каменна стълба. Разкритата керамика е от късноантичния период (V-VI век) и от българското средновековие (VIII-X век и XII-XIV век). Крепостта е контролирала и защитавала два важни пътя- древния път през Козяшкия проход, наречен в района „Златов път“/“Злати йол“/“Памукчи йолу“, преминаващ на около 2 km северозападно под крепостта и пътя „Йокуша“ (със запазена калдъръмена настилка), минаваш на 2.5 km източно от Тос кале и пряко свързващ през билото на Балкана Долна Мизия с земите на Североизточна Тракия.
Местоположение
Надморска височина: 500 m GPS координати: 42°57’11” С.Ш. и 26°31’49” И.Д.
Източници
Лисицов, С. Укрепителната система в Котленската планина през късната античност и българското средновековие- IV-XIV век. ВИС, кн. 3, София, 2011
Планове
