Описание и история

Османска охранителна кула Беклемето се е намирала в едноименната местност, на 1.65 km югозападно по права линия от центъра на село Владиня. В днешно време изцяло е унищожена от иманярска дейност. Кулата е строена за подсигуряване на безопасност на пътуващите по пътната мрежа, след черкезките преселения през 1864-1867 г. от Кавказ в пределите на Османската империя.

Беклемето е стражница за охрана на път, застава, стража, място за чакане, караулно помещение. След Кримската война (1853-1856 г.) се подписва Парижкият мирен договор, по силата на който Османската империя се задължава да развива търговията и в тази връзка да поддържа и проходите.

До този момент охраната на проходите се осъществявала от въоръжени конни отряди от дервентджийските села, които били въоръжени само с по едно късо копие, наречено харба. Заради името на копието, охранителите били наричани „харбалии“. След Кримската война охраната на проходите била поета от османската жандармерия за нуждите на която в проходите били построени кули (стражници, беклемета).

Беклемето е изградено за охрана на пътя идващ от село Пелишат от север и отиващ към село Долно Павликени на юг. Този път по онова време е бил в ремонт, тъй като на трасето му се е полагал калдъръм.

Местоположение

Надморска височина: 288 m GPS координати: 43°17’07” С.Ш. и 24°46’48” И.Д.

Литература

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки, том 3. София, 1981.
Автор: М. Гърдев