Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Калето в Горния боаз, се намира на едноименния връх, на 8.58 km югоизточно по права линия от центъра на село Присово. Той е с отвесен, скален склон от югоизток и юг и много стръмни и високи склонове от югозапад и северозапад. От юг и запад е ограничен от река Веселина, от югоизток- от река Калинското дере, а от северозапад- от суходолие.
Върхът е част от рид, който се спуска стръмно от връх “Острата чука”, от североизток на югозапад към река Веселина. Най- лесно до него се достига като от Къпиновския манастир се тръгне по пътя за язовирната стена. Намира се в ляво от пътя, но трябва да се пресече реката, която на това място има брод. Върхът е на десния бряг на река Веселина на около 160 m височина над нивото на реката.
Формата на Калето в Горния боаз е правоъгълна и издължена в посока от североизток- югозапад. Зидовете на обекта се проследяват под нисък насип. По склоновете са разпръснати множество ломени камъни от тях. На пръв поглед липсват следи от хоросан. От южната и югоизточната страна не е имало крепостен зид, тъй като склонът е скален и отвесен, и висок до 25 m. Размерите на укреплението са 142х54-70 m. Защитената площ е около 8.7 дка.
Във вътрешността се забелязват много иманярски изкопи, което е свидетелство, че крепостта е антична и късноантична. Също така тя е била гъсто застроена. На южния, отвесен, скален склон има изсечени кръгли скални ниши. На места по крепостните стени се забелязват останки от крепостни кули.
Разстоянието между Калето в Горния боаз и “Харваловското кале” е 2.2 km, като двете съоръжения се намират на една линия. Те са свързани са с път през планината, който следва билата на хълмовете, като ги пресича в посока изток- запад. В този пролом се намират следите на един стар мост, който според археолозите е средновековен, но на практика той е късноантичен.
През 1948 г напълно е бил запазен единия му свод, който е бил полукръгъл. Намирал се е до десния бряг на реката и е бил широк 8.8 m, а основата е била широка 1.9 m. Втория свод е бил разрушен. Реката тогава на това място е била широка 35 m. Предполага се, че моста е имал 4 свода. Височината му е била 7-8 m, а ширината точно 3.9 m. Хоросанът в основата е червен, а в горните части- бял. Това означава, че моста е бил преправян в по- късни времена, вероятно през средновековието.
Според предание върху левия бряг на реката срещу някогашната мелница на П. Янакиев в местността “Лакатя” имало манастир. При прокопаване вадата за мелницата били открити гробове. Сега това място е на дъното на язовира.
Местоположение
Надморска височина: 380 m GPS координати: 42°57’57” С.Ш. и 25°45’37” И.Д.
Литература
Цончев, Д. Старините по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан. – В: Годишник на Пловдивския народен археологически музей. Пловдив, 1948.
Автор: М. Гърдев
План
