С. Устина – крепост Св. Устина


Описание и история

Тракийска и средновековна крепост Св. Устина се намира на 0.73 km южно по права линия от центъра на село Устина. Изградена е на южният край на скалист рид между двата потока на селската река. Крепостта заема цялата южна част на рида, който се състои от два скалисти върха разположени на разстояние 74 m един от друг. Основната част на обекта е разположена на северният по- нисък хълм, чието било се спуска на север с лек наклон. От изток и запад отвесни скали са защитавали това укрепление. От север е била издигната двойна, крепостна стена, като по този начин е преграден естественият и най- лесен достъп до твърдината. Във вътрешността на укреплението се забелязват останки от сгради. В най- южната част на най- високата точка на върха е била изградена кула, която е пазила малка, изсечена в скалите пътека по която се е стигало до външния град. Тази пътека в днешно време е доста обезличена и на места са се откъртили парчета скала, но се забелязват следите от дървени съоръжения- вероятно пасарелки и стълби. Седловината между двата върха е била защитена от запад с крепостна стена, която в днешно време се е срутила по стръмният склон. От изток достъпът е невъзможен, тъй като там се намират отвесни до 50 m скали. На заравненото било на тясната седловина е била издигната църква, върху които останки в днешно време е издигнат параклиса „Св. Георги“. Южно непосредствено до църквата има естествен водоизточник- извор който е оформен във вид на „вулва“. Вторият връх от крепостта започва непосредствено южно от седловината и представлява висока почти кръгла скала, с отвесни склонове, високи от различните страни от 50 до 150 m. Скалата от далече прилича на кула, от където идва и името ѝ. От всички страни тази естествена кула е непристъпна благодарение на отвесните скални склонове. За достъп до заравненото му било е била изградена сложна система от дървени стълби, от които в днешно време са останали само отвори в скалата. На най- високата част от върха е била издигната дървена кула за наблюдение. Тази кула е единствената точка от която е можело да се осъществи визуален контакт с големият град „Драговец“. Западно от крепостта е съществувало голямо, неукрепено подградие. Крепостните стени на средновековната крепост са дебели 2 m. Изградени са от ломени камъни, споени с бял хоросан, като вътрешния зид има и система от дървени греди- сантрачна система. На запад, югозапад и юг, извън обекта се забелязва крепостната стена на тракийското укрепление, която е изградена от ломени камъни без спойка. То е било по- голямо, като е включвало в себе си късноантичната и средновековна крепост, неукрепеното подградие западно от нея и всички подстъпи към величествен водопад на един от потоците. В твърдината са се извършвали обредни ритуали като върху естествената кула и под водопада са били оформени тракийски светилища. Из целият терен на двете укрепления се наблюдават големи количества от тракийска, късноантична и средновековна битова керамика. Намират се и много фрагменти от късноантична строителна керамика.

Местоположение

Надморска височина: 567 m GPS координати: 42°01’59” С.Ш. и  24°31’25” И.Д.

Източници

Цончев, Д. Родопски крепости южно от Перущица. ИБИД, XXII-XXIV. 1948

Снимки

http://pepopepo.snimka.bg/travel/krepost-yustina-hisarl-ka-s-ustina.621509
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/03/blog-post_85.html
https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/EkWqbB

Comments are disabled.