С. Стъргел – старобългарски землен вал Окопа


Описание и история

Старобългарски, землен вал Окопа се намира на 3 km северно по права линия от центъра на село Стъргел. Съоръжението се простира в територията на две общини (Етрополе и Горна Малина) и землищата на Бойковец, Етрополе, Стъргел и Горно Камарци. Дължината му е над 10 km. Започва от източния склон на връх „Звездец“, насочва се към седловината „Арабаконак“ като минава южно под нея, след това продължава на запад като прегражда и прохода „Витиня“, и завършва някъде западно от връх „Витинска поляна“ на южния склон на билото на Стара планина. Най- запазената му отсечка се намира в землището на село Стъргел. Земленият насип в момента е широк до 12 m и висок до 2 m от север и около 12 m от юг. Ровът му се намира от южната страна, като дълбочината му в момента достига до 2 m. Той е толкова широк, че в момента по него има прокаран черен път (около 2-3 m). Пред рова от южната страна има още един вал, висок около 1 m. За първи път Окопа е описан от братята Шкорпил. Двете местности от север, където започва и завършва Окопа се наричат „Шилигарника“ от запад и „Шиндарника“ от изток. По всяка вероятност двете местности са носили едно и също име в миналото, което е с български произход. Още преди Руско- турската война (1877-1878) този участък на планината се е наричал от местните „Окопаната планина“. Крепостното съоръжение е построено да прегражда най- лесните за преминаване участъци на планината от „Сердика“ към Мизия. Няма друг такъв участък където разстоянието от поле до поле между Северна и Южна България през билото на Стара планина да е 9-12 km (разстояние, което пехотата в древността ще премине за половин, един ден). Височината на преградените проходи е еднаква и за двата- „Витиня“- 968 m и „Арабаконак“- 968 m. Според нас част от османските табии по връх „Баба“, връх „Звездец“ (Йълдъз табия) и южния склон на билото на Стара планина в този участък, са старобългарски и преизползвани от османците. Например двата редута на връх „Звездец“, които уж са изградени по време на Руско- турската война (1877-1878) в конструктивно отношение нямат нищо общо един с друг, както по форма, така и по дълбочина и височина на крепостните съоръжения. Прехвалената „Йълдъз табия“ (която не е със звездообразна форма както я описват, а с правоъгълна) е аналогична като съоръжение с Окопа, а втората табия (която си личи че е от времето на войната) конструктивно е аналогична с руските редути и останалите османски табии в този участък на планината. И общоприетото мнение, че връх „Звездец“ е кръстен така заради звездообразната форма на османските крепостни съоръжения на него също не е вярно и е точно обратното- „Йълдъз табия“ е кръстена така по името на върха, а не той по нея.

Местоположение

Надморска височина: 1500 m GPS координати: 42°46’25” С.Ш. и 23°52’27” И.Д.

Източници

М. Гърдев
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на долния Дунав /VII-XI в./. Варна, 1982

Comments are disabled.