Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Имането се намира на едноименния връх, на 4.71 km югозападно по права линия от центъра на село Шумата. Върхът е част от рида, който се спуска от връх “Черешките” на североизток, а после и на изток до с. Батошево. Твърдината е построена на стратегически връх с отлична видимост във всички посоки. Той е със стръмни склонове от всички страни, като е най- достъпен от юг и запад, където склонът е малко по- полегат.
Крепостната стена на Имането е построена от ломени камъни без спойка. Укреплението е с неправилна елипсовидна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Точните размери и реалния план на съоръжението могат да се установят само при посещение. В момента върхът е покрит от борова растителност и от сателитна снимка не се виждат очертанията на крепостта.
От запад и юг отбранителната линия е двойна. На външната стена вход не е имало. За да се стигне до вътрешността се минава между двете крепостни стени от югоизток, като по коридор и се върви между тях до юг, където е и входът на вътрешната крепостна стена. От север разстоянието между външната и вътрешната стена е затворено с напречна такава.
Във вътрешността на Имането е проучен тракийски пласт от V-IV в.пр.н.е. Според археолозите, твърдината престава да съществува в края на VI и началото на III в.пр.н.е., когато е унищожена при нападение на келтите. По период крепостта на връх “Острец” при гр. Априлци и тази тук, са синхронни. Двете укрепления са звена от една и съща мрежа крепостни съоръжения.
По късно укреплението отново е заселено. През античността или късната античност от външната страна е изграден крепостен вал, на който вероятно е имало дървена палисада. Когато е проучвано съоръжението, валът е бил запазен на дължина до 160 m. Във вътрешността е открита керамика от късната античност и от Втората българска държава.
Южно до крепост Имането в посока изток- запад минава пътят, който обслужва трета редица крепости на Източната римска империя, построени за охрана при нападения от север. Твърдината е служила за охрана на въпросната пътна комуникация.
Местоположение
Надморска височина: 781 m GPS координати: 42°53’53” С.Ш. и 25°01’32” И.Д.
Литература
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през праисторическата и античната епоха. -В: Годишник на Софийския университет, т. 68. София, 1974.
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през средновековието (VII-XIV в.). -В: Годишник на Софийския университет, т. 69. София, 1975.
Автор: М. Гърдев
План
