С. Ряхово – крепост Апиария


6 / 100

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост „Апиария“/„Appiaria“ се намира на брега на Дунава, на 6.41 km североизточно по права линия от центъра на село Ряхово. Най- ранното споменаване на кастела срещаме в римските пътеводители от втората половина на I век. Твърде вероятно е преди това на мястото да е съществувало тракийско, укрепено селище. В него са били настанени отряд конници- щитоносци, части от I италийски и XI клавдиевски легион. През 404 г. градът вече е бил епископски център. По времето на император Юстиниан, твърдината е била възстановена. Превзета е от аварите през 587 г. Някой автори са на мнение, че обектът е продължил да съществува и след VI век под името „Скария“. Въз основа на данните, посочени в пътеводителите, че „Апиария“ се е намирала на 9 или 14 мили източно от „Тигра“ (гр. Мартен) и на 13 мили западно от „Трансмариска“ (гр. Тутракан), Карел Шкорпил я локализира в местността „Калето“, на 6.5 km североизточно от село Ряхово. Относно името има две мнения- латинско, означаващо „пчелин“ или тракийско. Укреплението е разположено върху височината, известна под името „Калето” или „Хисаря”, на десния дунавски бряг. Значителна част от него е разрушена от водите на река Дунав, а останалото при изграждането на Бръшляновската напоителна система. Когато за пръв път Карел Шкорпил е посетил „Калето“ е установил, че е запазен югоизточния ъгъл на крепостта, с дължина на стените около 60 m. Той споменава и за останки от стълба. Стената е имала дебелина 2.4 m. Лицевите страни са били изградени от дялани блокове, а вътрешността- блокаж от дребни камъни и спойка от хоросан, смесен със счукана тухла. Над повърхността няма запазени стени в момента. През социализма върху останките на кастела се построява най- голямата помпена станция в страната и всички видими следи на сушата са заличени. При отлив на реката през летните месеци се виждат останките от града на дъното на реката. Откритите монети от византийския период и средновековието, дават основание да се смята, че тук е имало живот и след VI век. За което говорят късноантичния вал започващ от река Дунав на около 1 km югозападно от „Апиария“ и средновековното, землено, отбранително съоръжение „Малдан“, започващо от крепостта. То се състои от вал, ров с фронт на север и землени укрепления, разположени по дължината му, които са долепени от южната му страна, като в това число влизат и землените укрепления изградени през средновековието при крепостите „Апиария“ и „Трансмариска“. Върху вала е била издигната здрава дървена палисада от набити и заострени дървени трупи с голяма дебелина. „Малдан“ е най- сложното по план землено съоръжение у нас. Дълго е около 25 km. От запад започва от крепостта „Апиария“, където е бил първия лагер по неговата дължина. От там той тръгва на югоизток към второто, землено укрепление, намиращо се северозападно от село Бръшлен. Тази отсечка като следа, коренно се отличава от отсечката, която на 500 m югоизточно от лагер №2 се отделя в западна посока. Втората е много по- стара и обезличена. Това отклонение се проследява в западна посока до голямо блато намиращо се североизточно от село Бабово. Там този вал прекъсва и отново се появява от другата страна на блатото, където постепенно извива на север и достига река Дунав. Последните 900 m от него са напълно заличени. Предвид общото състояние на това отклонение на вала, а именно почти пълното му обезличаване, може да се предположи че той е бил изграден през античността или късната античност, а през средновековието неговите функции са били иззети от основния вал. Тъй като разликата в изграждането между двата вала вероятно е около 5-6 века много е вероятно блатото, което е било част от защитната линия на античния или късноантичен вал да е намалило своята площ и да е оставило пролуки в него. Поради тази причина се появява и новия вал, който заобикаля блатото от север и североизток, елиминирайки го изцяло от защитната линия. Разстоянието между „Апиария“ и лагер №2 при село Бръшлен е 3.8 km.

Местоположение

Надморска височина: 13 m GPS координати: 44°01’16” С.Ш. и 26°18’38” И.Д.

Литература

Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на долния Дунав /VII-XI в./. Варна, 1982.
Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. – В: ИРАИК, 10. София, 1905.
Автор: М. Гърдев

Comments are disabled.