Описание и история
Тракийска и средновековна крепост Асартепе се намира на едноименното възвишение, на 0.51 km северно по права линия от махала Белогъска на с. Рибино и на 1.64 km североизточно по права линия от центъра на самото село. Построена е на връх със стръмни и високи склонове на всички страни с изключение на северозапад, където чрез седловина възвишението се свързва с останалата част от масива. От там и обекта е най- достъпен пеш по пътека, която започва от село Седефче. Върхът се издига на 280 m над долината на река Елбасан дере, която тече южно и източно под него. Формата на крепостта е по- скоро триъгълна, а не правоъгълна. Основата на триъгълника е насочена на северозапад, а върхът му на югоизток. Западната стена е запазена на височина до 1.2 m и голяма част от нея се проследява като разсип. Тя е дълга около 80 m и широка 2 m, като прегражда най- достъпната западна страна. Средновековната стена е градена с добре обработени от лицевата страна ломени камъни, споени с бял хоросан и сантрачна система от дървени греди. В северния ѝ ъгъл има кръгла външна кула с диаметър около 13 m. Тази кула както и част от западната стена през средновековието са издигнати на няколко метра западно от тракийската стена и кула, които са останали вътрешни за крепостта. В южния ъгъл има друга кула с неопределена форма с приблизителни размери 8х10 m. Северната крепостна стена е дълга 141 m, като стената се проследява под насип. На изток тя завършва с кръгла кула. Начинът на строеж е различен от този на западната стена. Изградена е от ломени камъни, без спойка. Тя е дебела 2.3 m и запазена на височина до 0.6 m. Южната стена е дълга около 148 m, като в средата прави чупка. На тази стена личат останките на две кули, които вероятно са имали полукръгла форма. Площта на укреплението е 6.23 дка. В североизточната част на крепостта в скалата са издълбани тракийски шарапани. Непосредствено над тях се очертават две заравнени в скалата площадки, наречени „Столовете“. Разликата във височината на терена е 5.26 m. Събраният керамичен материал е от две различни епохи. Първият вид керамика представлява дебелостенни късове с тъмносив цвят. Глината е непречистена и примесена с едри песъчинки. Украсата се състои от врязани геометрични мотиви. Вторият вид керамика е от средновековието. Това са парчета от тънкостенни глинени съдове. Украсата е от излъскани успоредни ивици и сграфито. Укреплението е построено от траките, но е използвана и през средновековието с известни поправки по крепостните съоръжения и почти изцяло изградена нова западна стена. Контролирало е движените по долината на Елбасан дере. Входът на твърдината навярно е бил от най- достъпната, северозападна посока. И сега в руините на северозападната стена има проход, през който може да се проникне във вътрешното пространство. Постройки е имало зад северозападната стена и около мястото, където североизточната и южната стени се събират. При изграждането им е бил използван бял хоросан, парчета от който сега могат да се видят сред нападалите камъни. Навсякъде по повърхността се намират фрагменти от строителна и битова керамика.
Местоположение
Надморска височина: 568 m GPS координати: 41°24’56” С.Ш. и 25°32’28” И.Д.
Литература
Балкански, И. Опис на крепостите в Крумовградско. Известия на музеите в Южна България. Том I. 1975.
Автори: д-р Д. Димов, М. Гърдев, К. Василев
Планове
