Описание и история
Тракийска, антична и късноантична крепост Боровец се намира на едноименния връх, на 3.7 km северно по права линия от центъра на село Разлив. Построена е на стратегически връх с отлична видимост във всички посоки и на голямо разстояние. Височината на която е изградена е със стръмни и високи склонове от всички страни.
От югозапад, юг и югоизток склоновете на отделни места са отвесни. От юг, запад и север върхът е ограничена от река Борущица, която е десен приток на река Правишка Лакавица, която ограничава височината от североизток и изток. Твърдината е най- достъпна от югоизток по билото на рида.
Първоначално на връх Боровец траките построяват свое крепостно съоръжение през V-IV в.пр.н.е., изградено от ломени камъни без спойка. В средата и втората половина на III век тук е изградена здрава крепост, която да охранява пътищата идващи северно от “Августе” и “Улпия Ескус” и отиващи на юг към проходите на Стара планина. През IV-V и VI в. крепостта се превръща в постоянно обитавано укрепено селище.
Боровец е с площ от около 5.3 дка. Максималните размери на крепостното съоръжение са около 90х70 m. Издължено е в посока север- юг. Формата му е неправилна клинообразна, съобразена с конфигурацията на терена. Южно под твърдината има извори. Стратегическата ѝ позиция позволява пряка видимост към редица други крепости от Старопланинската укрепителна система, като “Урвич” при с. Боженица, крепостите “Острома” и “Чертиград”.
В периода 2012-2019 г. на Боровец се провеждат археологически разкопки. Чрез тях се установява, че обектът е гъсто застроен с жилищни сгради с едно или няколко помещения, повечето от които на два етажа. Разкрити са два входа, улица и масивна крепостна стена.
Входът от югозапад е преминал през два строителни периода. Първоначално портата е фланкирана от юг с правоъгълна кула широка 3 m и издадена на около 2 m пред стената. Във вторият период кулата е премахната, а стената е изградена наново, като ширината на входа се стеснява до 2.2 m. Запазена е и старата стена с нисък контрафорс.
На северозападния ъгъл на Боровец е проучен участък от 25 m крепостна стена с дебелина 1.4 m, изградена от средни по размер камъни, споени с хоросан. Открити са три отвора за изтичане на дъждовна вода, наредени в една линия. В близост до стената е открита и част от сграда с правоъгълен план, изградена от камъни с калова спойка, по всяка вероятност свързана с отбраната.
На билото на височината е разкрита масивна каменна структура- платформа с две лица и дебелина на станата от 3 m. Тя е изградена от по- големи ломени, добре обработени камъни споени с кал. Пълнежът ѝ се състои от по-дребни трошени камъни. По всяка вероятност тя е имала отбранителна или култова функция. Пред външната ѝ страна е открит питос от V-IV в.пр.н.е.
В крепост Боровец от тракийския културен пласт от V-IV в.пр.н.е., са открити жертвена площадка с голямо количество животински кости, фрагменти от култова тракийска керамика (есхара). В най- високата точка на укреплението в централната част на хълма, е разкрита сграда, построена през III в. Тя има правоъгълен план, два етажа, две помещения и преддверие от запад.
Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Сградата носи представителен, монументален характер и е единствената в комплекса, изградена с хоросан. Вероятно е служила за резиденция на управителя на твърдината, а най- високата ѝ част – за наблюдение и охрана. Вероятно представлява сигнално- охранителна кула.
Откритите находки в Боровец свидетелстват за развит бит, занаяти и стопански дейности. Намерени са обгорени зърна от лимец, ечемик, просо и ръж, както и сечива: мотики, кирки, сърпове и др. Местното население е практикувало земеделие, скотовъдство и лов, като се гледани говеда, овце, кози, свине, коне и кучета. Установена е обработка на кожа и развито керамично производство. В жилищните сгради е открито значително количество битова керамика. Открити са и ювелирни изделия.
Сред находките има бронзови везни, части от още две везни и множество бронзови екзагии – късноримски и византийски контролни тежести с буквени и числови обозначения, използвани за валидиране на теглото на монетите. Такива комплекти се съхранявали в специално помещение в обекта, наречено “пондерариум”. Открити са още стилуси от желязо и бронз, използвани за писане върху табли – дървени дъсчици с восък. Открити са и монети от почти всички римски императори от края на II до края на IV в., както и от късната античност.
Боровец представлява впечатляващ пример за фортификационно, административно и обитателно ядро с дълъг живот, започващ още в края на бронзовата епоха и продължаващ през тракийската, римската и късноантичната епоха. Археологическите данни свидетелстват за нейното значение не само като отбранителен пункт, но и като център на занаятчийска, стопанска и култова дейност.
Изградената инфраструктура, разнообразните находки и стратегическото разполагане потвърждават, че крепостта е играла ключова роля в контрола на движението и комуникацията в подстъпите към Стара планина през късната античност.
Местоположение
Надморска височина: 846 m GPS координати 42°56’44” С.Ш. и 23°52’44” И.Д.
Литература
Борисова, Т., М. Занева, В. Стайков. Крепостта Боровец при Правец. – В: Археологически открития и разкопки през 2016 г. София, 2017.
Борисова, Т., М. Занева. Антична крепост Боровец при Правец. – В: Археологически открития и разкопки през 2019 г. София, 2020.
Занева, М., Т. Борисова. Крепостта Боровец при Правец. – В: Археологически открития и разкопки през 2017 г. София, 2018.
Автори: М. Гърдев и И. Минков
Снимки
План
