Описание и история
Средновековен, укрепен манастир Св. Богородица се намира в близост до гара Равна, на 2.87 km северозападно по права линия от центъра на село Равна. Манастирът е с неправилна елиптична форма, следваща конфигурацията на терена. От запад той е защитен от малък десен приток на река Провадийска. Крепостните стени го обграждат от всички страни и са с дебелина от 1.5 m, като затварят площ от 8 дка.
Манастир Св. Богородица има два входа- на северозападната стена и в югоизточния ъгъл. В северозападния ъгъл се забелязва голяма кула с неправилна форма, а на южната стена извън него, е била долепена правоъгълна сграда, най- вероятно странноприемница. Манастирът е уникален за българска и световна история. Неговото основаване е датирано от каменен надпис с точност- 23 април 889 г. основан от княз Борис- Михаил след покръстването на българския народ и е пряко свързан с княза и с цар Симеон Велики.
На основание открития археологически материал, археолозите предполагат, че това е Св. Богородица в който цар Симеон се е обучавал да поеме поста на български патриарх след връщането си от “Константинопол” и преди възкачването му на престола. В манастира са открити над 330 надписа на 5 различни графични системи. Също така са открити над 3200 рисунки всечени е стените на обекта.
Това е нещо непознато до този момент нито в средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито, колкото и дръзко да е, във Византия. Тези графични системи са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското писмо, кирилското писмо, глаголическото писмо.
Обитателите на Св. Богородица или поне по- голямата част от тях са познавали и са боравели с четирите графични системи. А руническото писмо е графична система, която е била позната само на прабългарите, те са носителите на тази графична система. Заедно с тези надписи са открити и близо 30 алфавити на гръцки език. Това показва, че там усилено се е изучавал гръцкият език, имало е училище, тъй като изучаването на гръцки език е било крайно необходимо във връзка с преводаческата дейност.
Такива опити са правени както преди идването на Кирило- Методиевите ученици, така също и след идването им, защото е била необходима огромна литература, която е тясно свързана с новата християнска религия. Сред рисунките има много изображения на конници, езически жреци, символи „кон“ и „кръст“. Изобразени са християнски светци, например св. Василий и св. Алексий. Представена е сцената на Възнесението.
Има също образи на различни животни- елен, козел, вълк и заек. Върху варовиковите отломъци личат заставки, познати от украсата на най- ранните старобългарски ръкописи. Прави впечатление, че буквите от надписите имат същата големина и начертания, каквито имат и върху пергамента.
Всичко това дава основание изданието на ЮНЕСКО да нарече манастир Св. Богородица край Равна “каменна библиотека от Х век”, “първата българска езикова лаборатория”. В обекта са разкрити църква, скрипторий, жилищни сгради, баня. Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенегите.
Местоположение
Надморска височина: 77 m GPS координати: 43°14’13” С.Ш. и 27°20’03” И.Д.
Литература
Колектив. Българите в Северното Причерноморие. Велико Търново, 1996.
Исторически музей в гр. Провадия
Информация за манастир Св. Богородица (Достъп: 27.02.2015)
Информация за манастир Св. Богородица (Достъп: 27.02.2015)
Информация за манастир Св. Богородица (Достъп: 27.02.2015)
Автори: К. Василев, М. Гърдев
Снимки
Снимки от манастир Св. Богородица
План
