Късноантична и средновековна крепост Калето се намира на едноименното възвишение, на 1.65 km северозападно по права линия от центъра на село Прилеп. Изградена е на връх доминиращ над околността, на десния бряг на река Луда Камчия. От обекта има добра видимост към следните крепости: на югозапад- с Костенската, на север- с крепостта на “Асар баир”, на запад- с Подвиската. Твърдината има формата на неправилен удължен многоъгълник, ориентиран от югоизток към северозапад. Дължината и е 89 m, а широчината и е 57 m. Общата площ е около 4 дка. От всички страни скатовете са стръмни, а от северозапад има и скални групи. Крепостните стени са изградени от обработвани и необработвани камъни за лице, пълнеж от дребен, ломен камък, споен с бял и червен хоросан. Срещат се и следи от сантрачна система. Крепостната стена е широка от 1.6 m от юг, до 2.3 m от север. В момента на места е запазена до 2.4 m височина. На 8-15 m пред южната и източната крепостни стени има останки от протейхизма. Главната порта е от югоизток, докъдето стига път, идващ по тясното било на рида. Имало е две потерни- на южния и на югозападния защитен сектор. Личат останките от три кули, от които в най- добро състояние е югозападната от тях- с полукръгла форма, която е дълга 8.5 m и се издава пред крепостната стена на 3.5 m. Другите кули се намират югозападно от главната порта (която е вътрешна) и в североизточния ъгъл, която е също вътрешна. Северозападно, непосредствено пред крепостната стена има заравнено пространство с площ от 0.76 дка, по което също има следи от застрояване. Пространството е било оградено с малка стена. Най- вероятно става дума за малко предградие залепено към основната крепост. Намерената керамика е ранновизантийска и българска средновековна от X-XI век и XIII-XIV век. Крепостта е контролирала южния подход към “Рижкия проход”, който започва в непосредствена близост северно от укреплението- зад река Луда Камчия. Тя е охранявала косвено южния подход на “Рупченския проход”.

Местоположение

Надморска височина: 499 m GPS координати: 42°51’39” С.Ш. и 26°54’59” И.Д.

Източници

Момчилов, Д. Пътна и селищна система между Източна Стара планина и “Еркесията” IV-XIV в. (Върбишки, Ришки и Айтоски проход). Варна, 1999
Лисицов, С. Защитната система в Смидовската планина през късната античност и българското средновековие (края на IV-XIV век). ВИС, кн. 3. София, 2013
Е. Минчев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/07/blog-post_30.html

Планове